Ще създадат ли роботите армия от безработни?

Ще създадат ли роботите армия от безработни?

 

 

 

Никой от нас не обича лошите новини. Но има събития, които е добре да следим независимо от неприятното усещане, което можем да получим след запознаването ни с тях. Защото, ако сме информирани за това, което се задава, ще имаме време да се подготвим за него. В този случай най-малкото ще смекчим проблемите, които иначе ще се стоварят като лавина върху нас. И като нищо могат и да ни отнесат.


Подобна е ситуацията с появата на роботите на трудовия пазар на планетата. На немалка част от нашите съвременици всичко, свързано с тях, им звучи доста екзотично. Като нещо толкова далечно и дори фантастично, че въобще не си струва да се занимават с него. Една от причините за това е, че на информационния ни пазар точно тази тема определено е недолюбвана и почти игнорирана.


А напразно. Буквално всеки месец се появяват резултати от най-нови проучвания, които рисуват една леко стряскаща картина. Милиони живи хора много скоро ще трябва да освободят заеманите от тях работни места, защото там ще се появат роботи. За поколенията, които тепърва ще излизат на трудовия пазар, ще е все по-трудно да си намерят работа. А за немалко от тях – и практически невъзможно.


В края на миналата година на сайта на авторитетния британски „Гардиън“ се появи любопитна информация. Тя запознаваше читателя с проучване на британския Институт за изследване на обществената политика (The Institute for Public Policy Research – IPPR). Според прогнозата на неговите експерти роботите ще отнемат 44 на сто от сега заетите работни места във Великобритания в обозримо бъдеще.


Интересна, обаче, е тенденцията, която се улавя, ако сравним тази информация с подобна на нея, но появила се година преди това. Пак на страницата на „Гардиън“, който впрочем е и най-посещавания сайт на английската преса, бе публикувана прогноза, как ще изглежда Великобритания през 2030 година. Експертите на IPPR тогава предвиждаха, че към 2030 година Британия ще загуби два милиона работни места в областта на търговията и 600000 в сферата на производството.

Докато в най-новата им прогноза нещата звучат далеч по-заплашително: в абсолютни цифри от задаващата се тотална автоматизация ще са потърпевши близо 14 милиона души само в тази страна!
Причината за неизбежното навлизане на роботите във всяка област на живота ни – от производството до медицината е, че благодарение на тях ще започне стремително да се увеличава производителността на труда.

Роботите и алгоритмите ще я повишават с 1,4 на сто всяка година. А оттук и брутовътрешния продукт на страната ще нараства. Роботите и машините ще притежават много по-висок коефициент на интелигентност, отколкото 99 на сто от хората.
И още нещо интересно за тези, които гледат на утрешния ден в прекалено розова светлина: настъпващите към нас роботи няма да въведат в света всеобщо равенство, нито пък ще напълнят на всички хладилниците.

Според експертите ще се случи точно обратното – те ще увеличат още повече и без това високото социално разслоение в обществото.
Ако си мислим, че родината ни ще остане настрани от тези шеметни промени, които се задават, то ще сме големи наивници. Ние и без това си имаме вече сериозни проблеми с конкурентоспособността на страната ни като цяло.

Реално в България има по-скоро имитация, отколкото свободен икономически избор. Правораздаването хич го няма, полицията е неефективна, а в бюрократизираната ни държавна администрация от най-малката община до върховете и се шири необезпокоявана корупция. Раждаемостта е невисока, а стареенето на населението ни бележи обратната тенденция. Тъжното е, че и качеството на образованието на децата ни е направо отчайващо – българчетата имат най-слабите постижения в основните знания и умения в Европа.

В подобна ситуация автоматизацията ще реши немалко проблеми с качеството и производителността на труда и затова тя ще е неизбежна и у нас.
“Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа” е обичал да казва бащата на науката Аристотел. Моите читатели и приятели са ми скъпи, но това не означава, че съм длъжен да крия от тях информация, която би развалила настроението им. Добре е винаги да помним основния закон на системата, в която преминават денонощията ни: оцелява продуктивното, ефективното и най-конкурентоспособното.

Ние имаме свободата да се съобразяваме или не с него. Нищо не ни пречи и да не ни пука за идващата автоматизация. Тогава, обаче, ще трябва да приемем и цената, която си върви с непукизма ни – да се влеем в непрекъснато растящата армия от безработни.
Но, ако своевременно се замислим и започнем да работим над преквалификацията си, ако сме любопитни и креативни, то няма от какво да се страхуваме. За висококвалифицирани, ерудирани, конкурентоспособни хора винаги ще се откриват нови възможности.