Eдна майка, която сбъдна заветната си мечта

Eдна майка, която сбъдна заветната си мечта

Масовата култура, която ни обкръжава отвсякъде, непрекъснато ни внушава да бъдем егоисти, които живеят единствено, за да се наслаждават безгранично на мига. Хора, които в нищо не бива да си отказват, защото, ако нещо има смисъл, то това е само шопинга, шоуто и еротичните изживявания. Просто бъди консуматор и се наслаждавай на живота си, защото той е твърде кратък.
Хората с подобна философия на планетата не са един или двама – те са милиони. И за тях най-вероятно ще е истински шок, когато попаднат на история, нямаща нищо общо с епидемията от нарцизисъм и егоизъм, завладяла света.
Като тази на доскоро неизвестната китайка Цзоу Хонгян, за която вече говорят световните медии. През все по-отдалечаващата се 1988 година Цзоу ражда син. Този процес е дълъг, усложнен и мъчителен за майката. В резултат се случва трагедия – от много трудното си раждане детето получава  церебрален паралич.


Лекари от болницата, която е разположена в китайската провинция Хубей, предлагат на Цзоу да се откаже от болното си дете. За тях е почти сигурно, че него го очаква тежка умствена изостаналост и мъчителен, нещастен живот без никакви перспективи. Бащата също застава на тяхна страна и е  категорично против идването на детето в семейството. За него това ще е само едно тежко бреме, което ще ги съпровожда през целия им живот.
Но Цзоу е категорично против. Тя не пожелава да се откаже от сина си, само защото той е инвалид. Развежда се със съпруга си и сама започва да се грижи за невръстния си син, който нарича Динг-Динг.
Времената са трудни, а Цзоу е сама с болното си дете. Принудена е да работи на три места, за да се издържат и да  заплаща лечението на Динг-Динг. Всяка свободна минута тя посвещава на сина си. Играе с него различни развиващи игри, търси  подходи, за да изгради емоционалната му и социална интелигентност. Той почти не може да държи пръчките за хранене, но Цзоу съумява да го научи да се ползва от тях.


– Аз не исках той да изпитва смущения заради физически проблеми – казва днес Цзоу. – Знаех, че той има способности в много области. И затова настойчиво работех и изисквах от него той старателно да преодолява своите трудности.
Несъмненно историята на Цзоу и Динг-Динг тепърва ще бъде анализирана и осмисляна от различни изследователи. Тя е достойна за игрален филм, за книга. Но от нея има какво да научи и всеки родител, който е загрижен за бъдещето на децата си.
Цзоу обкръжава сина си с много топлина и любов, но същевременно го учи да бъде волева, борбена личност, която да не се предава пред неизбежните житейски трудности, които му предстоят. Ден след ден майката помага на сина си да формира у себе си качества, като самостоятелност, адаптивност, умения да контролира себе си, да концентрира вниманието си.  Учи го на доброта и състрадание и да управлява емоциите си, за да има нормални отношения с другите хора.
Да не се самосъжалява, а да променя себе си, да развива своите способности, които са заложени в него. Научава го, че щастието не зависи от другите, а е нещо, което може да изпиташ само ти и само ти да си го осигуриш. Затова трябва да планира бъдещето си и да се образова, защото без него е невъзможно да се реализира пълноценно утре в живота. Да помни, че с труд, постоянство, издръжливост и търпение ще осъществи всяка цел, която си постави.
Минават близо три десетилетия. Днес някогашното дете, отписано от лекарите заради непреодолимо умствено изостване, е дипломиран бакалавър от Пекинския университет. А след това е приет и започва да учи право в Харвард.


Невероятни успехи, които Динг-Динг дължи най-вече на любовта, самоотвержеността и подкрепата на своята майка.
А Цзоу вече е забравила мъчителните изпитания, пред които съдбата я изправя десетилетия наред. Днес тя е просто щастлива майка, защото се е сбъднала мечтата й.
Във всеки човек има заложено добро и потенциални способности. Но дали те ще се разкрият, развият и укрепнат в най-голяма степен зависи от грижите към детето. Британски социолози например установяват, че тамошните деца все по-лошо се учат – те с мъка  усвояват новия учебен материал, не разбират казваното от учителите, все по-примитивно изразяват мислите си. И една от главните причини за това е, че с тези здрави деца почти не си общуват техните родители.
Майчината всеотдайност е способна на чудеса – в това ни убеждава тази история. Точно любовта на Цзоу превърна нейния син – инвалид, с неразвити умствени способности в човек, достоен да бъде приет в най-добрия университет в света.