„Барони-разбойници“ ли са устремени към властта?

„Барони-разбойници“ ли са устремени към властта?

https://catherineasquithgallery.com/uploads/posts/2021-03/1614627488_53-p-fon-dlya-fotoshopa-lyudi-64.jpg

Поредните предсрочни парламентарни избори наближават. Това може да разберем не само по календара, който сочи, че до гласуването остават все по-малко дни,  но и по нарастващата и все по-агресивна реклама на кандидатите да дойдат на власт. Повечето от тях са ни до болка познати и затова знаем, какво да очакваме, когато те се появят в парламента, по разни министерства, държавни агенции и всевъзможни бордове на началници. Далеч по-интересни са новите играчи на избирателния пазар. При това те определено не са самотни воини в политическата джунгла – конкурентите им могат само да мечтаят  за масираното им  и лъчезарно присъствие в медиите и социалните мрежи.

А това е възможно не при достатъчно, а  при неограничено количество пари. Може спокойно да предположим, че те са дошли не само от щедри либерални спонсори от далечна чужбина, но и от родни „тузари“.  Та за тях да дадат пари за реклама на новите играчи си е направо страхотно печеливша инвестиция! Тя носи гарантирани солидни печалби – от последващи обществени поръчки, данъчни облегчения, приемане на нови или необходим „ремонт“ на действащи закони и т.н. Преди време анализ на Центъра за изследване на демокрацията посочи, че само организираната престъпност у нас е инвестирала около 200 милиона лева за осигуряване на гласове на изборите през 2007 г. Срещу това тя си е осигурила пълен комфорт за ограбване на националното ни богатство.

Новите играчи  не крият чувството си за превъзходство над всички останали. И не престават да подчертават, че тъкмо те, а не другите, са носители на актуални  знания и умения, така необходими в дигиталната епоха. Говорят бързо и уверено, а това предизвиква у слушателите доверие – та човека знае, за какво става дума!

Но най-често срещаният аргумент, който „доказва“ недостижимите предимства на новите играчи е, че те, а не другите имат   дипломи, издадени от „самия Харвард“. В случая умело се използва т.н. „илюзорен ефект на истината“: когато едно твърдение се повтаря достатъчно често, то наивните започват да вярват, че то е вярно. Прецизно дозираното повторение за „уникалните компетенции и почтеността“ на новите играчи, ги заставя да се съгласят с това, което им се казва.

А те, убедени в своята изключителност, не престават да се самолюбуват в публичното пространство. Не може да се отрече факта, че те отлично са  овладели едно от най-важните изкуства на нашето време – това на саморекламата. Те с удоволствие представят  факти, които свидетелстват за тяхната успешност – печеливш бизнес, луксозни жилища,  сладък живот… Нищо ново под слънцето – опитните продавачи отдавна са установили, че ако едно нещо е лъскаво, блести, то се продава.

https://www.dannyst.com/wp-content/uploads/04-street-scenes-1080-2.jpg

Но подобно на всеки друг нарцис и новите играчи са заинтересовани единствено от собствената си изгода, от келепира, който ще им донесе влизането им във властта. За тях обществените интереси са скучно пропагандно клише, което им е необходимо единствено за омайване на наивните и за спечелване на доверието им. Те с нескрито презрение  се отнасят не само към общественото мнение, но и към законите на държавата ни. За тях те не са писани за избранниците на съдбата, за каквито се смятат, а за тълпата от глупаци. Тази, която трябва да им е признателна и благодарна за жеста, който правят: да се отказват от чуждо гражданство, великодушно да поемат управлението на държавата ни.

Технологиите на американския бизнес за правене на много пари са създавани в продължение на два века. А в основата им са действията на американските предприемачи, които превърнаха САЩ в индустриална държава през втората половина на 19 век. По това време в името на огромните печалби, се формират корпоративни практики за поголовно нарушаване на законите, корупция, тотално манипулиране на обществото… Ида Минерва Тарбел (1857 – 1944) е пионер на американската разследваща журналистика. След като задълбочено изследва този период  от развитието на Америка, тя нарече водещите по онова време предприемачи  „барони-разбойници“.

Но и днешна корпоративна Америка не е по-различна от тази отпреди век: технологиите са се променили,  но подходите за правене на много пари са си същите. За Джонатан Кук – изтъкнат публицист и анализатор, корпорациите полагат огромни усилия  да скриват, че точно те са най-големите виновници за бедите на обикновените хора. Според него те инвестират колосални ресурси за „агресивно управление на обществените възприятия. Постигат това чрез комбинация от връзки с обществеността, реклама, медиен контрол, политическо лобиране и завладяване на регулаторни институции.“ Системата така е конструирана, че да  пази истинските виновници от отговорност за престъпленията им, обобщава Джонатан в много интересната си статия за  Global  Research.

От факта, че новите играчи са учили бизнес в Америка не е трудно да се направи предположението, че там те добре са усвоили, както „ценностите“ на американските корпорации, така и технологиите им за правене на много пари. Впрочем това пролича и за краткото време, докато те бяха министри в служебното правителство. Тогава новите играчи показаха, че са овладели американските корпоративни практики – от лобирането (ефимизъм, който прикрива корупцията)  до пълното пренебрежение към закона. Въпреки жестоката цензура в отделни медии се появиха факти за това, какви са ги вършели „почтените“ кандидати за парламента и министерства. Станаха известни не само случаи на назначаване на „наши“ хора на ключови позиции в министерства, агенции и отлично заплатени бордове на директори, но и това, че безцеремонно е погазена Конституцията на Републиката ни.

Ресурсите, които са  предоставили на новите играчи стоящите зад тях „групи за натиск“, са предостатъчни за да им осигурят тотална подкрепа от големите  телевизии, да бъдат заляти с похвални слова и образите им социалните мрежи, с „продажбата“ им да се ангажират всевъзможни „лидери на мнения“. Невероятно мощната пропагандна машина, която сега е задействана за да ги пробута  на избирателите, хипертрофира реалните им качества на политици и предприемачи. И същевременно тя блокира всяка информация, която би породила съмнения у наивните избиратели относно тяхната почтеност и компетентност, за начините им, благодарение на които са забогатели.

https://get.pxhere.com/photo/pedestrian-people-road-street-town-city-crowd-downtown-autumn-season-public-space-bank-infrastructure-endurance-neighbourhood-republic-of-korea-urban-area-insa-dong-580487.jpg

По всичко личи, че либералите, които сега са на власт в Америка, са решили точно тези образи да поставят на власт у нас.  Те са ги привлекли не само с това, че  са  техен продукт и са носители на „либералните ценности“, но най-вече защото са им предани и послушно  ще изпълняват даваните им указания. А сред тях със сигурност ще са и развихряне на гей-пропагандата сред децата, сексуалното образование в училищата по американски образец, тоталната реклама на ЛГБТ-идеологията в обществото ни, насаждането на извратената „политическа коректност“  и др.

Видният английски писател-сатирик Самюел Бътлър е написал, че глупаците в света са повече от мошениците, защото  те иначе нямаше от какво да живеят. Повече от век ни дели от времето, когато се е появила тази негова фраза, но тя ни най-малко не е загубила значението си. А настъпилата  промяна е в това, че днес  глупаците са се увеличили в геометрична прогресия. За радост на тарикатите, които благодарение на тях си осигуряват и устойчиво присъствие в коридорите на властта. А с него и огромни възможности те самите и най-близкото им обкръжение да стават още по-богати.

За разлика от тези, които са им повярвали.