Българските ученици: все по-неграмотни и безпомощни!

Българските ученици: все по-неграмотни и безпомощни!

https://childdevelop.ru/doc/images/news/32/3216/intelligence_girl_i.jpg

Родното школо докосва всички ни – тези, на които децата им вече са ученици и тези, на които им предстои да ги изпратят там. Баби и дядовци, близки роднини и работодатели се надяват, че от него ще излизат образовани, инициативни, отговорни хора. Които ще притежават качества, търсени на пазара на труда не толкова днес, колкото утре. Без това няма как да успяват, да имат мечтания жизнен стандарт и на свой ред да се грижат за тези, които ще ги наследят. Хора, които не на последно място ще осигуряват на родителите си, когато му дойде времето достойни пенсии.

Затова светът на училището интересува всеки. Дали обаче то е в състояние да отговори на все по-високите изисквания, които обществото ни поставя пред него? Ако съдим по състоянието на родният ни пазар на труда, а и по конкурентоспособността на страната ни в Европа и по света, отговорът определено няма да ни зарадва. Истината е, че училището ни е изправено пред проблеми, които не само не намаляват, а се увеличават и се изострят.

Доказателство за това са и публикуваните резултати от последното проучване на Програмата за международно оценяване на учениците (Programme for International Student Assessment – PISA). Припомням ви, че тя бе създадена през 90-те години на миналия век от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Тя е в унисон с нейната мисия – да стимулира икономическият прогрес и световната търговия. А за да се случва това са необходими подготвени кадри – задачата на PISA е да следи доколко качествено учениците усвояват знания и умения, необходими за бъдещата им професионална реализация.

Тестът PISA се прави на всеки три години сред тинейджъри и оценява степента, в която те са получили базисни знания и умения, без които е невъзможно по-нататъшното им развитие. Ако в PISA-2000 са участвали 32 държави, то през 2018 година изследването е обхванало 80 държави и 600000 ученици. У нас то е осъществено сред около 6000 ученици в 7 и 9 клас.

Основният извод от него е повече от тревожен: учениците в България продължават да влошават резултатите си! Те се оказват неподготвени по ключови и за тях, и за обществото ни учебни предмети. По своите базисни знания нашите деца са на последно място в Европейския съюз. Близо половината от българските деца (47 на сто) не са достигнали дори минималното ниво на грамотност по четене! От нашите деветокласници 53 на сто имат базисни умения в четенето, докато средното равнище за ОИСР е 77 на сто.

https://matematik.kz/uploads/posts/2019-04/1554943196_54.jpeg

С основни знания по математика могат да се похвалят едва около 56 на сто от учениците у нас, докато средното за ОИСР е 76 на сто. Особено проблематично е изоставането в областта на природните науки – в сравнение с предишното проучване, което е осъществено през 2015 г., сме спаднали в класацията с 22 места. Нашите ученици показват резултат с 65 точки по-слаб от средния за 80 държави и региони! Особено обезпокоителна е очертаващата се тенденция. В математиката през последните три години се наблюдава срив в представянето на учениците ни, това се отнася и до природните науки.  Нещо, което не се забелязва при учениците от която и да е друга държава, където е правен теста PISA.

Сами по себе си знанията, които дава училището, са необходими за да се превръщат в умения. Особено важни, както показват сериозни проучвания днес, се оказват способността критично да се мисли и да се генерират необичайни решения (креативност). Но точно по уменията да търсят и намират полезни за тях сведения, да откриват противоречия, да подлагат на съмнение информацията, която ги залива, да избират стратегии за решаване на проблеми, да раждат нестандартни идеи,  нашите ученици са много зле. Те събират едва 420 точки, докато лидерът – китайските ученици, притежават  555 точки!

Основният извод от това най-ново проучване PISA е: българските деца са функционално неграмотни! Те не са в състояние да направят и елементарни умозаключения. По този обобщен показател ние устойчво сме на първо място, но отзад напред в Еворепейския съюз. Близо половината от българските деца не притежават знания и умения, за да вземат каквито и да са решения – било в личен или професионален план.  Те не са в състояние да свържат смислено два факта и да направят изводи от това. Нямат свое мнение, не могат да разграничат истина от измислица. Остават на повърхността на прочетеното, защото не са в състояние да вникнат в него.  Родното школо продължава да бълва хора-невежи, повърхностни, посредствени. Хора, чиито единствени интереси са да консумират, пазаруват и да се забавляват.

https://mtdata.ru/u1/photo47A6/20809000759-0/original.jpg

Само истински образованият човек е в състояние да гледа не до понеделник, а в перспектива. Да извлича от информацията действително полезното и да отхвърля ненужното. Да използва появилите се възможности за създаване на печеливши решения. Да работи едновременно с твърдения, които си противоречат. Да дефинира причините, поради които е възникнал проблема и да е в състояние да предложи решения за тях.

Но точно това е непостижимо за повечето от българските ученици. При това след 2012 г. се наблюдава стабилно влошаване – намаляване на резултатите на нашите деца по всички показатели. Става дума за срив под критично равнище, който утре ще създава изключително сериозни проблеми с тяхната социална и професионална реализация.

„Делойт“  – една от най-големите консултантски компании в света, осъществи проучване сред млади хора в 36 държави. И установи, че по-малко от една трета от тях са подготвени за работа в новата епоха. А онова, което не им достига, но което става все по-търсено от работодатели, е уменията да приемат адекватни решения, пластичността на мисленето, ентусиазма, инициативността, откритостта към различни гледни точки, креативността. Най-вероятно те ще са непълно непознати и на днешните ученици, когато утре се появат на пазара на труда.

Изследването PISA е поредно доказателство, че много неща в нашата Татковина не са наред. В една от областите, от която зависи бъдещето на цялото ни общество – образованието, проблемите само растат, а не намаляват. Децата ни продължават да излизат от училище неподготвени и неспособни за това, което ги очаква в живота. В условията на задаваща се автоматизация, на внедряване на високи технологии, на променящи се изисквания към професионални знания, способности и умения, те практически се обричат на безработица и мизерия.

Но ниското качество на образованието им няма да удари само тях – то определено ще затруднява развитието на обществото ни като цяло. Като например, все по-проблематично е дали ще има средства за изплащане на пенсии на утрешните пенсионери…

Това е реалното състояние в областта на родното училище. Поне за мен не по-различна е картината и в областта на висшето ни образование, което също продължава да бълва дипломирани, но функционално неграмотни млади хора.

Противно на красивите приказки, с които ни омайват политици и обслужващи ги манипулатори. Особено, когато дойде време на избори…