Да се готвиш за професия, която още не е измислена

Да се готвиш за професия, която още не е измислена

https://avatars.mds.yandex.net/get-zen_doc/1711960/pub_5cd95703ac5cc400b32318fe_5cd972b37a7fdb0349671209/scale_360

Броени часове ни делят от старта на новата учебна 2019-2020 година. С особен трепет го чакат най-малките – тези, които за първи път ще прекрачат вратата на училището. Но определено се вълнуват и техните родители – та с това започва процес, от който в голяма степен ще зависи съдбата на тяхната рожба!
И са прави: училището не е просто сграда, в която децата ни получават знания. То е институт, който трябва да им помага да усвояват и базисни ценности, като самоконтрол, отговорност, сътрудничество, честност, съпричастност, уважение към хората, животните, природата… Да се формират като личности полезни на себе си, но и уважавани, и признати в обществото.
Но дали родното школо ще е в състояние да реализира надеждите на тези хиляди родители, чиито деца ще бъдат скоро първокласници? Средната възраст на българския учител е около 50 години. Общият им брой за страната ни е около 91000, но само след няколко години вълната на пенсионирането ще ги намали с около 40000 учители. Най-младите са особено желани от децата, но педагозите до 30-годишна възраст са само около 13 на сто от нашите учители. Една от причините за нежеланието на млади хора да работят тази полезна професия, е заплащането на труда им – у нас то е до 13 пъти по-ниско в сравнение с това, което получават колегите им в развитите страни. Косвен индикатор за негативната тенденция, която се очертава в сферата на училищното образование е и факта, че интереса към педагогическите специалности в родните университети е устойчиво нисък.
Публична тайна е, че кадровата криза “сваля летвата” – в училището недостигат хора, които умеят обаятелно и вдъхновяващо да развиват у децата навици и умения, необходими за бъдещата им реализация. А доколкото се срещат не са от най-тачените – та на техния фон посредствеността твърде ярко изпъква.
Доказателство за омагьосания кръг, в който се върти нашето училище, са резултатите от проучванията на PISA. Припомням ви, че става дума за създадената от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие Програма за международно оценяване на 15-годишни ученици (Programme for International Student Assessment – PISA). Първият етап на този проект бе реализиран през 2000-та година и оттогава се провежда на всеки три години. Оценяването е по четене, математика и природни науки. Над един милион ученици са включени в програмата PISA. А нейната главна задача е да установи, доколко подрастващите са подготвени за новата епоха, в която те ще се реализират. Е, точно PISA разкрива, че продукта на нашето училище – неговите ученици, се нарежда на последно място в Европа по основни показатели. Но когато в ранна възраст децата не получават адекватно образование, то това затруднява или направо ги прави неспособни към обучение и квалификация по-късно, когато пораснат.

http://designdachi.ru/wp-content/uploads/2019/08/h6YtD4sDjmE-1024x729.jpg

Вярно, образованието – училищно и университетско и в света като цяло е в дълбока криза. Световният икономически форум (WEF) – международна неправителствена организация със статут на наблюдател към ООН, изследва подготовката на хората за бъдеща работа. И стигна до извода, че много съвременни образователни системи не предлагат навици, които са необходими за реализация на утрешните пазари на труда. Училищата като правило са фокусирани на развитие на познавателни (когнитивни) умения в традиционни предмети. Докато като изключително важни за бъдещата успешна реализация на детето, се определят навици като креативност, умение комплексно да се решават проблеми, критично мислене. Както отбелязват експерти на WEF обезпокояващо е, че точно на тези навици и умения в съвременното училище не се обръща достатъчно внимание – там се решават стандартни задачи, както това се е правело в продължение на векове. Препоръката е, че самата концепция за образование се нуждае спешно от преориентация. Светът става все по-взаимообвързан и динамичен, а това означава, че на децата им предстои да сменят много работни места. Включително да овладяват професии, които днес не съществуват.
Тази ситуация прави още по-важна и ролята на родителите. Но истината е, че преобладаващата част от тях – формирани от чалгата, тъпи телевизионни шоута и улицата в бурните времена на славната ни демокрация, реално се е самоизключила от процеса на образование на децата си. Предпочитат да са с впити погледи в екрана на смартфона или телевизора пред живото общуване с тях. Собственият им коефициент на интелигентност им стига единствено да направят извода, че да въвеждат децата си в света на знанията не е тяхна работа – има си “даскали”, на които за това им плащат. Никак не са малко и родителите-грубияни, готови буквално да скалпират всеки учител, позволил си да бъде взискателен към тяхното отроче. Собственото им поведение руши техния авторитет, блокира усилията им да работят за развитието на децата.

https://xn--80afebrlk0c.xn--p1ai/wp-content/uploads/2019/08/1.jpg

Трудовият пазар и сега се нуждае от хора, които притежават други качества, които не се развиват достатъчно или въобще в училище. Компанията за подбор на персонал Менпауър Груп провежда ежегодни проучвания сред 40000 работодатели в 41 страни. Основният извод от тях е, че за повече от една трета от работодателите по света, е все по-трудно да попълват незаетите работни места. Главната причина затова е недостига на подходящи кандидати – на повечето от тях най-вече им липсва така необходимото нестандартно мислене и инициатива, подкрепена от ентусиазъм.
Първокласниците, които сега влизат в родното школо, ще бъдат абитуриенти в началото на 2030 година. Светът тогава най-вероятно ще е много по-различен от днешния. И много от професиите, за които сега ще започнат да готвят в училище най-малките, ще са изчезнали. Вместо тях ще се появат други, непознати ни. Ето защо е от ключово значение какви знания, умения и навици ще усвояват децата през задаващото се десетилетие. За да бъдат желани на пазара на труда тогава съвсем няма да е достатъчно те просто да са трудолюбиви, изпълнителни, дисциплинирани… Това несравнимо по-добре от тях ще го могат роботите, които масово ще навлизат навсякъде.
Най-важната предпоставка днешните първокласници да са успешни и да са в състояние да се справят с непредсказуемите предизвикателства, пред които живота неминуемо ще ги изправи след около десетилетие, е да умеят да намират нестандартни решения. Това се налага заради очертаващите се контури на бъдещето – то най-вероятно ще е вариативно, разновидно. Те ще се впишат естествено в него, ако са научени да бъдат инициативни, да откриват подходи, които са различни от общоприетите. Да са с нагласата, че винаги съществуват и други гледни точки. Да са способни да вникват в същността на случващото се, да обмислят действията си, да са наясно за последиците от тях. Да са комуникативни и емпатични. Да израстват като целеустремени, упорити, гъвкави, енергични, ентусиазирани личности.
Ако всичко това се получи в процеса на образованието им, техните родители може да са спокойни за бъдещето им.