Защо най-умните не са и най-богати?

Защо най-умните не са и най-богати?

https://cf.kizlarsoruyor.com/q12546310/primary-share.png?26

От най-ранна възраст започват да ни внушават, колко е важно упорито да се трудим – в училище, в университета, а после на работното си място, за да постигнем личен успех в живота. Да имаме много пари, хубав и просторен дом, а паркинга под него да е зареден с лъскави автомобили. Да осигурим на децата си добро образование, да имаме възможности да обикаляме света. И да отделяме настрана достатъчно пари за времето, когато ще бъдем пенсионери. С една дума да се наслаждаваме пълноценно на уникалния си и неповторим живот.
И много хора наистина полагат невероятни усилия за да постигнат подобен жизнен комфорт. Но, за съжаление, получават го единици. Днес на планетата има 4 пъти повече жители, отколкото в началото на ХХ век, но два милиарда от тях живеят в абсолютна бедност. А една трета от населението на света има доход по-малко от 1,80 лева на ден. Неоспорим факт е, че бедността и у нас през последните три десетилетия неотклонно продължава да расте, а не да намалява – това свенливо признава дори националната ни статистика.
Но доминирането на много бедни, не отменя и другата истина – расте неголямата група на богати хора. Броят на милионерите в света се е увеличил с близо 15 на сто за последните години. Ако през 1995 г. е имало 289 милиардери в световен мащаб, то в края на 2018 г. те вече са 2470. Общо милионерите и милиардерите притежават половината от глобалното лично богатство!

Картинката не може да има празен alt атрибут; името на файла е 5754756.png

Защо съществува подобна несправедливост – богати стават малцина, а преобладаващата част от нас, останалите, едва свързват двата края? При това е налице истински парадокс: парите далеч не отиват при тези, които полагат най-големи усилия, за да ги спечелят, нито пък са най-мъдрите. Точно сред най-богатите има невероятно глупави и мързеливи хора. И това, че в банковите им сметки има милиони и милиарди съвсем не означава, че те са се трудели милиарди пъти повече часове от нас, простосмъртните.
Университетът в Катания е най-старият в Сицилия – основан е през 1434 година. Тамошни учени – А. Плучино, А. Биондо и А. Раписарда, решиха да проверят кое всъщност прави едни хора много богати, а други твърде бедни. Те създадаха компютърни модели, които проследяват жизнения успех на хиляда виртуални хора в продължение на тяхната професионална кариера, във възрастта от 20 до 60 години. Както и в реалния живот всички те са имали различни способности – интелект, решителност, амбиции, трудолюбие, богатство… Учените са поставили тези виртуални персонажи в продължение на цялата им кариера в различни – щастливи и неблагоприятни обстоятелства. Те са се появявали пред тях абсолютно случайно. Когато им се е предоставяла добра възможност, те са можели да се възползват от своя талант, интелект, навици и умения, за да израснат в професионалната стълбица. Но, ако е възниквала неприятна ситуация – като тежко заболяване, компютърния модел е отнемал от виртуалния човек част от богатството му.

Хилядата участника със средностатистически способности – дарби, ум, трудолюбие и еднакво равнище на благосъстояние, е трябвало да се борят за осигуряване на ресурси. По време на експеримента в модела се внасяли случайни събития, като всички участници са имали напълно равни възможности да ги използват. Скоро в това изкуствено създадено общество 80 на сто от виртуалните богатства се оказали в ръцете на 20 на сто от хората. Експериментът бил повторен многократно, като били използвани най-различни сценарии за развитие на обществото. Но резултатът неизменно бил еднакъв: по-голямата част от ресурсите се оказвала в ръцете на няколко души.
Изводът, до който достигат италианските учени е, че успеха е обусловен от твърде много случайни фактори, върху които не влияят вродените способности на човека. Най-успешните хора почти никога не са сред най-талантливите – като правило те са хора със средни възможности. В повече от 100 моделирани кариери персонажите, които са достигали успех, са принадлежали към числото на посредствените. Но точно те са били 128 пъти по-успешни в сравнение с болшинството далеч по-способни от тях конкуренти. Оказва се, че къде ще се намираме в този свят, се определя в много голяма степен и от това, дали съдбата ще е благосклонна към нас. А разпределението на богатството не следва това на знанията и уменията. То се подчинява на т.н. закон на Парето (или закон на властта): ефективни са 20 на сто от усилията, които полагаме. Останалите 80 на сто са прахосване на време и ресурси.
На нас ни внушават, че ако работим усилено то непременно ще бъдем възнаградени. В публичното пространство доминират приказки, че живеем в свят на демокрация, в който хората получават пари за своя талант, интелект, усърдие и други качества. Но се оказва, че точно това утвърдено убеждение най-вече в западната култура, не действа изцяло и автоматично. Нещо повече: на практика почти никога най-талантливите и умни личности не са сред най-богатите. Много често те са изпреварени от посредствени, но с по-голям късмет хора. В различните истории на успелите почти винаги има намесата на външни сили – на случайности. За да забогатеят едни хора основна роля е изиграло най-вече това, че те са се оказали на нужното място в нужното време.
Учените стигат до извода, че наградите и ресурсите продължават да отиват при тези, които благодарение на случайността са достигнали високо ниво на успех. Погрешно се възприема, че той е резултат на техен изключителен талант и компетентност. Това, обаче, има и негативни последици – води до липса на възможности за реализация на наистина талантливи, надарени хора.

Но този експеримент ни подсказва и още нещо: възможности възникват по-рано или по-късно пред всички ни. Но за да се възползваме от тях все пак трябва да имаме определени знания и качества на характера. Иначе ще ни е трудно да ги забележим, оценим и своевременно да ги активираме да заработят за нас.
Не е в нашата власт да променим тази несправедливост – в живота парите не получават онези, които най-много ги заслужават. Просто трябва да приемем света такъв, какъвто е. Да сме благодарни на съдбата за това, което имаме сега и да му се наслаждаваме. Така най-малкото ще пестим жизнена енергия, която ще ни е нужна и утре.
За да продължим да играем своите роли на сцената на собствения си живот.