Защо нашето село не се нуждае от изкуствен интелект?

Защо нашето село не се нуждае от изкуствен интелект?

http://spiritandword.co.uk/wp-content/uploads/2015/07/Bulgarian-Village-300x200.jpg

Точно преди четвърт век ме потърси клиент, който се интересуваше от състоянието на нашето село. По това време имах консултантска агенция, към която бях привлякъл и различни експерти. Заедно с тях подготвяхме аналитични доклади за всеки, който бе готов да плати за тях. Въпросният клиент прие нашите условия и ние започнахме съвестно да се трудим за него.
В екипа ни нямаше агроспециалисти – имаше социолози и журналисти. Но за мен това беше нашия плюс – без предубеждения и пристрастия подходихме към възложената ни задача. Приложихме много ефективния “контент анализ” – изучаване по ключови думи на публикации за българското село, появили се в над 60 централни и регионални вестника за двегодишен период (1992-1994 г.). Да не забравяме, че по това време интернет едва прохождаше у нас и дори не подозирахме, че един ден ще имаме смартфони.
Признавам, че от това, което тогава научих за състоянието, до което родни “демократи” бяха довели селото ни и досега ме побиват тръпки.

Правителството на Съюза на демократичните сили (СДС), с премиер Филип Димитров, бе създало над 2000 т.н. ликвидационни съвета. И само за две години те бяха съумяли да ликвидират селото ни. Установихме, че не по-малко от 20 милиарда лева лежат на тяхната съвест и съвестта на онези, които ги подържаха тогава. В мирно време ликвидационните съвети успяха да нанесат такива загуби на земя, трайни насаждения, техника, животни и инфраструктура на българското село, за които на други страни биха били нужни много години кръвопролитни войни.
Ето някои факти от тогавашния доклад. През 1994 г. нашите зърнопроизводители, доколкото ги имаше, сееха с некачествени и непроверени семена. Българската земя започваше да забравя и какво е това подхранване на есенниците по време на есенната сеитба. Вече не се пръскаше против вредители, почвата не се обработваше с растително-защитни препарати. Особено тревожно бе “свиването” на обработваемата площ у нас – по този показател България отиваше вече на едно от последните места в света. През 1994 г. на един българин се падаха не повече от 5 декара обработваема земя, като се очакваше и по-нататъшното и намаляване. Продължаващото раздробяване на селското стопанство, обуславяше и огромно оскъпяване на земеделското производство. Така докато цената на тон хлебна пшеница в Европа през 1993 – 1994 г. се равняваше на 5 до 14 на сто от брутната средна месечна работна заплата в промишлеността, то в България това съотношение бе достигнало 81 на сто!

http://c.files.bbci.co.uk/AF33/production/_97615844_img_2164_derelictbuildingincountryside.jpg

През 1994 г. продължи тенденцията на намаляване и на трайните насаждения, а създаването на нови бе преустановено. Грижите за тях почти навсякъде в страната бяха занемарени – плевели растяха необезпокоявани, масиви не се поливаха и не се пръскаха, почвата не се обработваше, не се добавяха торове и т.н. Появиха се забравени болести, цели овощни масиви загинаха, а получените добиви – бяха повече от символични. От традиционен износител, България се превърна във вносител на плодове.
През 1994 г. започнаха да се проявяват последиците от престъпното ликвидиране на колективното животновъдство, без да има създадени за това алтернативни производствени единици. Броят на говедата, кравите, овцете и птиците, спадна под този на довоенната 1939 г. През годината бяха произведени все по- малки количества месо и мляко, което веднага се отрази на цените на тези продукти. С намален капацитет работеха всички преработващи предприятия в страната, а някои преустановиха дейността си.
Оттогава изминаха 25 години. И без специални проучвания мога да установя, че ситуацията в българското село остава непроменена – затова ми е достатъчно да се разходя из пазара, да вляза в супермаркет. Там с тъга гледам отрупаните с турски, испански, холандски и от други страни плодове и зеленчуци. И си спомням за така хуленото от политици и “независими” журналисти “тоталитарно” минало, когато магазините и пазарите бяха отрупани с фантастични родни продукти. А за сравнение на цените, по които те се продаваха и днешните, въобще и дума не може да става… Като заключение само ще спомена извода, до който аз съм стигнал за себе си: селото ни бе съсипано по поръчка – твърде конкурентоспособно и качествено бе то за Запада. А от продажници и предатели по родните ни земи никога не е имало недостиг…

http://i.allday.ru/c6/c2/2b/1345488709_allday.ru_44.jpg

Нашето село продължава да е забравено и днес от поредните властимащи за разлика от селото в света. Ето пример за това, как там и в него навлиза изкуствения интелект и го променя неузнаваемо.
Подразделението Alibaba Cloud на китайската компания Alibaba създаде уникална платформа – “селскостопански мозък”. В реално време ET Agricultural Brain следи посредством датчици, микрофони и камери, стотици показатели на растенията и животните. За него не е проблем, както неотдавна съобщи Business Wire, да различи прасетата по физиономиите и гласовете им. В Китай изкуствения интелект увеличава раждаемостта при прасетата и с три на сто намалява риска от смъртността им. Системата улавя първи признаци за разболяване на прасетата и съобщава в реално време на фермерите. ET Agricultural Brain събира своеобразно “досие” за всяка свиня и така определя, какво да се промени в нейното меню, за да натрупа повече месо например.
С ET Agricultural Brain вече работят китайската корпорация Tequ, кооператива Guoqiang Modern Farming, компанията Haisheng Group и др. Изкуственият интелект следи за тях множество параметри на околната среда и помага да се повишава ефективността им. Така Haisheng Group е собственик на 55 градини с обща площ от 4000 хектара. Благодарение на ET Agricultural Brain тя пести вече годишно по над 20 милиона юана.
Според аналитичната компания Markets and Markets през следващата година пазара на цифрови решения само за земеделието, ще достигне до 4,55 милиарда долара. В селото на света сега стремително навлизат цифрови технологии – компютри, алгоритми, датчици, машинно обучение… Събират се данни от земята, от дронове и спътници. Според експерти изкуствения интелект ще направи селскостопанската дейност несравнимо по-ефективна спрямо тази, която знаем. И дори и храната, която той вече започва да ни осигурява, е далеч по-полезна и по-вкусна.

https://i.ytimg.com/vi/OMyBJBoY_Vg/maxresdefault.jpg

Защо е нужно всичко това ли? Ами защото обемът на селскостопанската продукция, която днес годишно получава света, вече е недостатъчен за да го изхрани. Ръстът на потреблението изисква продоволствието да се удвои към 2050 година. Това е невъзможна задача, ако в селското стопанство не навлязат изкуствения интелект и роботите. С тяхна помощ се очаква да се произвеждат повече качествени продукти с много по-малка вреда за околната среда – като се използват много по-малко токсични химикали например.
Ей такива едни неща се случват в селото на света през 2019 година. Не, разбира се и у нас – тук то е заличено от списъка на приоритетите на поредните властимащи.
А защо това е така вероятно и сами можете да си отговорите…