Защо не е нужно да си висшист за да работиш за Google?

Защо не е нужно да си висшист за да работиш за Google?

https://www.mammamuntetiem.lv/imgd.php?src=upload/articles/2018012219025559417_o.jpg&crop-to-fit&sharpen&q=100&w=1625&h=1080

Софийският университет отменя кандидат-студентските изпити – за 116 от 118 специалности вече ще се кандидатства само с матура. За първи път и в специалности като журналистика и връзки с обществеността ще се влиза без задължителните досега писмен и устен изпит. Обяснението е, че това се налага заради пандемията с коронавируса, което предполага, че след преминаването и нещата ще се върнат към предишните форми на обучение.

Но това едва ли ще се случи – светът попадна в най-сериозната за цялата своя история рецесия. И излизането от нея ще бъде много, много дълго. При това вероятността от  нова втора, още по-силна и смъртоносна вълна на пандемията през задаващата се зима, става все по-реална. А това вече ще направи  възстановяването на световната икономика много проблематично. Еврокомисията прогнозира спад на нашия континент с 7,4 на сто, а това са – меко казано, много сериозни загуби.

Това обяснява, защо дълбоки промени настъпват сега в дейността на всички организации навсякъде по света. Така автомобилният концерн  Peugeot (PSA) съобщи, че ще преведе на дистанционен режим на работа 80000 свои сътрудника в целия свят, които не са заети в производството. Те ще прекарват в офис не повече от ден и половина в седмицата. Все повече са организациите, които стигат до извода: дистанционният режим на работа не само запазва висока делова активност, но води до чувствително съкращаване на производствени разходи.

Но същото се отнася и до сферата на образованието – само поддръжката на сградите, предвидени за учебни занятия например, струва големи средства на университетите. А те скоро могат да се окажат напълно ненужни. Съответно не само броят на сътрудници, но и на преподаватели ще се наложи да бъде оптимизиран за целите на онлайн-образованието. Възниква и въпроса трябва ли студентите да  плащат едни и същи учебни такси за живо и онлайн образование. И как ще се компенсират сумите, които досега са постъпвали в университетските бюджети от наеми за ползване на общежития – те също вече стават ненужни. Отчитайки очертаващият се дългосрочен спад в приходите дори Харвард – един от най-престижните и богати университети в света, в чийто благотворителен фонд има над 40 милиарда долара съобщи, че ще съкращава заплатите на преподаватели и сътрудници. Както и други разходи,  защото спира да провежда аудиторни занятия.

На подобен фон проблемите, които имат страни като нашата – заради изключително високите равнища на корупция, неефективно управление, липса на далновидна стратегия за обществено развитие и най-вече на незаинтересованост да я има и т.н., ще се отразят особено тежко на жизнения ни стандарт. И разбира се и на висшето ни образование.

https://lavoroedintorni.infojobs.it/wp-content/uploads/2018/06/Fotolia_39572856_Subscription_Monthly_M.jpg

А то и без това е  в дълбока криза и е заредено с какви ли не парадокси. Няма друга страна в Европа с толкова много на брой висши учебни заведения (ВУЗ)! Докато европейската практика е да има 1 университет на 1 милион души, у нас те са 54 при 7 милиона души население. Но количеството не означава автоматично и качество – по-голямата част от тези ВУЗ-а са създадени не да дават знания, а да носят пари за своите собственици и акционери. Затова те продължават да бълват  хора с дипломи, но без знания, навици и умения, които търси пазара на труда. Но не могат да бъдат пипнати, защото разполагат с достатъчно пари за да си осигуряват лобиране на всякакви равнища – от това на депутати до регионални политически и други величия. И имитацията на образование продължава с пълен ход…

В интерес на истината много различни от тези отпреди две-три десетилетия са и днешните студенти. Сред тях преобладават инфантилни, невежи и немотивирани да се трудят млади хора. Не са инициативни, докато динамиката на времето предполага, че те своевременно ще се ориентират и ще намират оптимални решения на проблеми, пред които са изправени. Дори и преди пандемията мнозина от тях  не се появяваха изобщо в учебните зали, след като биваха приемани в университет. Те бяха сигурни, че ще получат желаната диплома – нали затова си плащат таксите. И я получаваха. Поне за мен е доста наивно да се очаква, че в условията на онлайн-образованието ще настъпят качествени преобразования в отношението на подобни студенти към учебните им ангажименти.

Не са малко абитуриентите, които са убедени, че за да се реализират успешно в прекрасната ни Татковина най-малкото, което се иска е добро образование. Твърде много са примерите за хора в родния бизнес, а и в най-висшите коридори на властта, които не демонстрират наличие на интелект. Но това не им пречи да разполагат с  десетки апартаменти  у нас и по света, а и с много дебели банкови сметки. Просто те са усвоили правилата на играта, които ти гарантират богатството, а сред тях го няма образованието.

За съжаление, пазарът на труда няма емоции – той е една рационално действаща система, която се подчинява на един вечен закон: оцелява най-продуктивното, най-ефективното и най-конкурентоспособното. И на него вече е без значение дали дипломата ти ще е напълнена с шестици или с тройки – заплатата ти се определя от твоя реален принос за успеха на компанията или организацията, която те е приела на работа. А ще си в състояние да правиш това, ако си акумулирал в себе си базисни знания, навици  и умения. Големият проблем, обаче, е в това дали в сегашният си вид родният университет е в състояние да  даде точно тях на младите хора. И да ги научи как да продължават да ги обогатяват и усъвършенстват през целия си живот.

https://nbn.ua/wp-content/uploads/2018/03/1504176042_horoshee-obrazovanie.jpg

Няма да бъде честно, ако не изтъкна, че висшето образование не само у нас, но и по света е изправено пред много сериозни изпитания. Факт е, че като имат предвид качеството на знанията, което то дава на младите хора, във все повече елитни компании – Google, Apple, IBM и др., вече не искат от кандидата за работа при тях диплома за завършено висше образование. Тя вече няма онази стойност, която имаше преди няколко десетилетия – просто несъответствието между вписаните в нея оценки, които би трябвало да са мерило за компетентността на нейният притежател и това, което той реално знае, разбира и умее да върши,  е огромно. Експертите по човешки ресурси в най-авторитетните компании по света са наясно: най-ценните кадри не са тези с дипломите в джоба. Те са хората, които са неистово устремени към усвояване на нови знания, които не спират да се самообразоват докато са живи.

Ако ни интересува, какво ще е бъдещето на децата ни, е добре да се замислим над този техен извод.

Най-малкото, защото те са прави.