За корупцията в науката и за ползата да се съмняваме

За корупцията в науката и за ползата да се съмняваме

https://pharmvestnik.ru/apps/fv/assets/files/content/articles/633/63309/front.jpg

Пореден скандал хвърля светлина върху малко познати за много хора практики, които следват някои представители на т.н. „научна общност“. Авторитетното списание European Respiratory Journal през миналата година  публикува статия под заглавие „Характеристики и рискови фактори за диагностика на COVID-19 и неблагоприятни резултати в Мексико: анализ на 89 756 лабораторно потвърдени случаи на COVID-19.“  Нейните автори твърдят: пушачите общо взето са неуязвими по време на пандемията от коронавирус. Според тях, пушенето на цигари не заплашва заразения с него от тежко прекарване на заболяването и хоспитализиране. Нещо повече: учените твърдят, че риска пушач  да прихване коронавирус, е по-малък с 23 на сто в сравнение с този, който не докосва цигари.

Сега обаче от редакцията на European Respiratory Journal съобщават, че отзовават тази публикувана вече статия. А причината за това е банална: все по-често срещаната корупция и в научната общност. Увеличава се броя на учените, които стигат до изводи, очаквани от заплатилите им да направят едно или друго проучване.  В конкретният случай единят от авторите (Хосе М.Миер), е бил консултант на тютюневи компании.

А  друг  (Константинос Пулас) е получавал финансиране от Фондация  „За свят без тютюнев дим“. Само не бързайте да се чудите, какво лошо има в това да ти плаща организация с подобна хуманна цел. Пиарите и рекламистите, които се грижат за репутацията на производителите на цигари,  са добре запознати с делата на Едуард Бернайс (1891 – 1995). Този  истински гений в областта на манипулацията,  първи забелязъл магическото въздействие на „научни“ факти върху хората. Затова в своята практика непрекъснато е създавал всевъзможни групи от академични учени,  фондации, неправителствени организации и пр. Всички те произвеждали и разпространявали информация от своята дейност, но спестявали една малка подробност: кой им плаща за да го правят. И така подтиквали хората да купуват едни или други продукти, независимо от тяхната полезност и безопасност.

Подобни практики и днес широко се използват за промиване на мозъците ни – от индустрията до политиката. В конкретният случай ученият е получавал финансиране от Фондация „За свят без тютюнев дим“, но много малко са хората, които знаят истината за нея. А тя е, че и тази фондация е създадена и поддържана с пари на производители на цигари.

https://www.qualio.com/hubfs/Blog%20Featured%20Images/medical-device-quality-software.jpg

Това обяснява, защо авторите на публикацията в European Respiratory Journal така страстно защитават ползата от тютюнопушене. В статията умело са вмъкнати и резултати от други изследвания, които твърдят: инфектирането с  Ковид-19 е по-малко разпространено при пушачи. А кой пък на тях е платил, за да направят подобни заключения, вие и сами вероятно ще се досетите.

В действителност пушачите на цигари много рискуват, ако се заразят с Ковид-19.  През юни 2020 г. Световната здравна организация (СЗО) публикува анализ на различни изследвания, които са оценявали влиянието на никотина върху тежестта на заболяването от коронавирус. Нейните експерти са категорични в извода си: пушачите са с повишен риск да бъдат хоспитализирани и тежко да прекарат заболяването. До същият извод стигат и учени от Калифорнийския университет, които са изследвали  характера на протичане на заболяването сред млади хора (18-25 г.). Тези от тях, които пушат, имат повишен риск от много тежки усложнения и смърт в случай на заразяване с Ковид-19.

Ореолът на научните доказателства ловко се използва от производителите днес не само от тютюневите компании. Особено агресивно го прилагат манипулаторите, които обслужват фармацевтичната индустрия. Няма лекарство, в популяризирането на което да не участват титулувани представители на медицински университети, да не се цитират  резултати от проучвания на учени от съответната област и т.н.

Спонсорирани от БигФарма учени „откриват“ непознати заболявания и съответно препоръчват най-добрите препарати срещу тях. На различни семинари, организирани за лекари, се канят срещу баснословни хонорари изтъкнати учени – плащат им неправителствени организации и фондации с благородно звучащи имена. Скрива се, обаче, че те са създавани от фармацевтичните компании и работят единствено в техен интерес.

Но още по-страшно е, че повечето от съществуващите организации, натоварени със задачата да проверяват ефективността и безопасността на лекарствата и ваксините, се финансират пак от техните производители. Сериозното научно списание  the British Medical Journal  писа, че повече от половината изследвания на лекарства са свързани с конфликт на интереси. Близо две трети от ръководители на клинични тестове, са имали финансови връзки с фармацевтичната индустрия. И точно при тях вероятността от позитивни резултати е много по-висока в сравнение с изводите на независими техни колеги. Или простичко казано – парите определят какви ще са оценките и изводите на учените.

https://news.milkbranch.ru/wp-content/uploads/2019/06/ucenue.jpg

Нещата са ясни: финансират се само изследвания, които служат на корпоративни интереси. И обратното – за проучвания, които не насърчават подобни цели, пари не се дават. След обстоен анализ на съществуващи практики и обвързаности the British Medical Journal направи следния извод: „Научните изследвания страдат от систематична пристрастност и симпатизират на продуктите на компаниите, финансиращи тези изследвания“. Има ли зависимост на изследователите от някоя организация, то вероятността тя да получи резултатите, които очаква, стремително нараства. А това означава, че фактите, които ни се представят в публичното пространство  и реалността,  са два разминаващи се свята.

Дали ще се промени  това някога? Честно казано много е съмнително. Ето защо  е добре да не вярваме сляпо на това, което гледаме, чуваме и четем. И винаги да помним, че и учените са хора, следователно  нищо човешко не им е чуждо.

В това число и парите. Както при всяка друга професионална общност сред тях също никак не са малко хората, които са убедени: щастието съвсем не е в парите.

То е в тяхното количество.