Как да съхраним здравето и свежестта си

Как да съхраним здравето и свежестта си

 

 

 

През 2009 година нобеловата премия за физиология и медицина получават трима учени – Елизабет Блекбърн, Карол Грейдър и Джак Шостак. Тя им е присъдена за тяхното откритие – защита на теломерите в хромозомите чрез ензимната теломераза.
Ако бъдем честни, то награда би трябвало да получи и знаменития руски биолог Алексей Оловников, който още през 1971 година пръв ражда идеята за ролята на теломерите при защитата на клетките от стареене.

Тримата нобелови лауерати експериментално потвърждават неговата хипотеза.
Но в случая ни занимава не доколко справедливи са хората от Каролинския институт, които отговарят за връчването на наградата в областта на физиологията и медицината. Става дума за нещо по-земно и близко – за здравето и младостта ни.

То обаче е свързано точно с тези теломери (от гръцки telos — край и meros — част), които направиха трима учени световно известни и богати. Те са краища на хромозомите и са техни бодигардове – пазят ги така, както накрайниците на връзките за обувки ги пазят от разплитане.
Проблемът е, че всеки път, когато клетката се дели и ДНК се копира, теломерите се скъсяват. А когато дължината им вече не е достатъчна за ново делене, клетката умира. В резултат на това ние остаряваме, заплашват ни нежелани гости – рак, диабет, сърдечносъдови заболявания и др., ранна смърт.

Излиза, че ако намерим начин да спрем скъсяването на теломерите, то ние спираме и процеса на остаряването си – ще съхраним енергията и младостта си докато сме живи. И ето добрата вест: Алексей Оловников и тримата нобелови лауерати доказват, че ние можем да удължаваме теломерите си. Защото в нашето ДНК (с някои изключения), не е програмирано да бъдем болни, немощни и да бъдем обречени на кратък живот.

Точно обратното – природата ни е завещала да сме здрави и свежи и до най-дълбока старост.
Но при едно условие: ако сами не си пречим. За да съхраним теломерите си и така да забавим и остаряването, ние разполагаме и с едно уникално средство: спорт. Ако спортуваме редовно и активно, то теломерите ни са значително по-дълги, отколкото при пасивните, при тези, които предпочитат дивана и екрана.

Точно е изчислено: физически дейни ли сме, то със сигурност ще изглеждаме с около 10 години по млади от връстниците ни, които мързелуват. И със 7 години по-млади от тези, които отвреме навреме са физически активни. Тези изводи са направени върху проучване начина на живот на 5832 души. На участниците в това изследване, проведено от университета Бригам Йънг, наред с други показатели са измервали и дължината на теломерите.

И така е установено, че при физически най-активните хора теломерите са били най-дълги и млади. Причината да се появи подобен ефект е, че физическата активност ограничава възпалителните процеси и се бори с окислителния стрес в организма. По този начин се съхраняват и теломерите.
Льовенският католически университет е най-големият и най-старият университет в Белгия. Намира се в град Льовен и е основан през 1425 година от папа Мартин V.

Негови учени също установиха, че активните спортни занимания позитивно влияят на теломерите. Тяхната дължина я поддържа ензима теломераза, а да ги “ремонтира” му помага една молекула – TERRA (telomeric repeat-containing RNA). Е, оказало се, че спорта увеличава броя на тези особено важни молекули.
Добре е да се вслушаме в препоръките на учените и да отделяме повече внимание на спорта. Естествено, ако искаме да съхраним жизнената си енергия и свежия си външен вид, независимо от цифрите в ЕГН-то ни.


Но ако не искаме, то спокойно можем да продължим да се взираме в екраните, приятно отпуснали се на любимото си място у дома. Ефектът, който търсим – бързо остаряване, нежелани болести и преждевременна смърт, така със сигурност ще постигнем.