Кой промива мозъка ни всеки ден?

Кой промива мозъка ни всеки ден?

http://homad.ru/wp-content/uploads/2019/04/1409315469-360x270.jpg

И в епохата на смартфоните и социалните мрежи съвсем не са малко хората, които при първа възможност се залепват за телевизора. В много домове той е поставен на най-видно място и около него вечер се събира домочадието. За да се наслаждава на романтиката на поредния турски сериал, спортно събитие или любопитни места по планетата. Но най-вече – за да се информира, какво се случва у нас и по света.
Ако времето, което много хора отделят на телевизора всеки ден, бе посветено на четене и спортуване например, то нацията ни би се състояла от интелектуални титани с прекрасни телосложения и без каквито и да е заболявания.

Та редовен телезрител, който сега е на 65 години, е подарил 9 години от своя уникален и неповторим живот на тази джаджа! При това не става дума за един или двама, а за над 4 милиона души, които са втренчени в екрана между 2 и 4 часа всеки божи ден. Дали е много или малко това се усеща при сравнение с други техни дейности: проучвания сочат, че средностатистическия българин за пълноценно общуване с децата си харчи около 15 минути на денонощие.
Телевизорът е своеобразно божество, пред което трябва да се прекланяш всекидневно. Милиони са тези, които заспиват, вперили очи в мигащия екран. За тази пъстра публика той е любим наставник, който им разяснява, кое е добро и кое е лошо, кое е значимо и на кое не трябва въобще да се обръща внимание.


Но има проблем: разликата между телевизионната реалност и истинския живот е, колкото оттук до Луната. Защото по-голям манипулатор от телевизията все още не се е появил. Тя разполага с огромен арсенал от средства за хипнотизиране на зрителя – монтаж, смяна на ракурси, шум, музика, светлини, образи… Според указанията на собствениците на тв-канала, едни теми стават приоритетни, други се отразяват бегло, а трети нямат никакъв шанс да попаднат на екрана. Информацията се поднася максимално сдъвкана, защото трябва безпроблемно да бъда глътната и от най-неуките. Неусетно ден след ден телевизията изгражда в своя зрител нужните според нейните собственици, модели за мислене и поведение. Срещу това те получават баснословни печалби от различни политически и корпоративни организации.


През 1985 г. изследователи в САЩ започват експеримент, който трае четвърт век. Американци на възраст от 18 до 30 години с различен произход, са били наблюдавани на всеки две и пет години. В края на изследването са оцелели 3247 души. На участниците в експеримента са измервали периодично скорост на реакция, равнище на вербална памет, общо ниво на интелектуални способности. Изводът: колкото повече зрителите са се заседявали пред телевизора, толкова по-влошени са били техните умствени възможности. Доказано е, че гледането на телевизия е способно да доведе мозъка на зрителя до много по-ранно остаряване, отколкото е заложено от природата.

Един от писателите-мъдреци – Марк Твен (1835 – 1910), преди повече от век е написал:
– Бедата е, че глупаците – които представляват огромното и съкрушително мнозинство в нашата и във всяка друга нация, истински вярват на това, което четат по вестниците!
Вероятно, ако се беше родил сега той би написал същото, но би поставил на първо място телевизора. Както и по времето, когато Марк е тракал на пишещата си машинка, така и днес глупаците се множат в геометрична прогресия. Защото възприемат казаното и показаното от екрана като истина от последна инстанция.
За разлика от книгата телевизионната информация не ангажира мозъка – тя директно се усвоява. Нещо повече – тя пречи на човека да мисли, защото този вид дейност изисква съсредоточаване, концентрация. Но точно това не позволява гледането на телевизия – случващото се на екрана разсейва зрителя, отвлича го, не му дава време, за да го осмисли.

Добре е да помним, че лавината от дезинформация, откровени лъжи, просто информационен боклук ще продължава да расте главоломно. Това е нужно на сили, които много искат да управляват поведението ни. Затова в наш интерес е да се научим да подлагаме на съмнение всичко, което виждаме. Така няма да загубим една от най-важните предпоставки за социална реализация, която майката природа е заложила у нас: сами да определяме съдбата си.