Коронавирусът като сбъднала се медийна мечта

Коронавирусът като сбъднала се медийна мечта

https://specials-images.forbesimg.com/imageserve/5e31b3868b6cf300071d4a81/960x0.jpg?fit=scale

Струва ли си да приемаме за абсолютна истина всичко онова, което сега лети към нас от вестници, радио, телевизия и най-вече от социалните мрежи за уханският коронавирус? За да отговорим на подобен въпрос и се доберем до истината, ще трябва да си припомним как работят медиите. В условията на пазарна икономика те могат да оцелеят само, ако привлекат и задържат нашето внимание. А най-сигурният начин за това е, като се въздейства върху една от най-силните емоции, с които ние се раждаме – страхът. И тъй като конкуренцията на медийният пазар е не по-малко ожесточена, отколкото в който и да е друг сектор на бизнеса, надпреварата да се шокира, уплаши до смърт публиката, измества разума.

Затова медиите прилагат все по-масово средството, което винаги е присъствало в арсенала им: драматизация. Просто следват практики, които и в миналото са били работещи, за да ужасът публиката си. Ето защо на нас – читатели, слушатели, зрители непрекъснато ни се внушава, че коронавирусът се разпространява от човек на човек. Пълна безсмислица, разбира се, защото друг начин за това няма – просто така си вървят заразните болести, с някои изключения – като бяса например.

Всеки път заболяването се определя като страшно опасно, защото е ново и непознато. Но, ако се върнем назад ще се сетим, че точно така ни бяха поднесени свинският грип (H1N1) и епидемията от тежкият остър респираторен синдром (ТОРС) през 2009 г.

Медиите ни внушават, че коронавирусът може да мутира, да стане свръхопасен и смъртоносен. Но както отбелязва Майкъл Фументо, това си е нещо нормално – вирусите обикновено мутират, за да станат по-малко смъртоносни и така да запазят тялото, което ги е приело и самите себе си.

https://news.liga.net/images/general/2020/01/27/20200127173216-7120.jpg?v=1580143814

С една дума – нищо ново под слънцето: то не бяха ебола, птичи грип, тежък респираторен синдром (SARS) през 2003 г. и т.н. И при всички тях медиите се стремяха да ни разтърсят и уплашат максимално. Всички те бяха характеризирани в печата, радиото, телевизията, в социалните медии като смъртоносни, но за които няма открити начини за лечение. Така сега журналистите пишат и говорят и за вируса от Ухан въпреки, че в него едва ли има нещо наистина необичайно. Той едва ли заслужава и да го определят като „смъртоносен“. Така по данни от 29 януари в Китай са починали от коронавирусът 2019-nCoV  132 души, а числото на заболелите е достигнало 6049 души. Дори и да са занижени тези цифри, те едва ли излизат извън случвалото се с подобни епидемии в последните две десетилетия. И отново ще подчертая: огромната част от хората, които са починали са имали и други сериозни заболявания, т.е. убил ги е не коронавирусът, а съчетанието му с други инфекции. Сред починалите в Ухан например, има хора на възраст около 90 г., а най-младият (на 48 г.) е страдал от диабет и нарушаване на мозъчното кръвообръщение.

Колкото повече хора са обхванати от истерия, толкова по-добре медиите си вършат работата. И ще сгрешим, ако си мислим, че целта им наистина е да ни информират безпристрастно, обективно и със загриженост за нашето физическо и психично здраве. Нищо подобно: те се движат най-вече от мерака да спечелят нашето внимание чрез различни ужасии, които ни предлагат. И така да увеличават парите в банковите сметки на техните собственици.

Ето защо е доста трудно да срещнем в тях информация, че коронавирусът е опасен за хората с разклатена имунна система, за тези, които с начинът си на живот сами създават благоприятна среда за развихрянето и на този вирус. И, че ако искаш да си здрав, ще трябва да полагаш известни усилия все пак за това.

https://www.ft.com/__origami/service/image/v2/images/raw/https%3A%2F%2Fs3-ap-northeast-1.amazonaws.com%2Fpsh-ex-ftnikkei-3937bb4%2Fimages%2F7%2F0%2F6%2F4%2F24604607-5-eng-GB%2FCropped-1580055428virus.jpg?source=nar-cms&width=1600&height=900&fit=cover&gravity=faces

В духа на „световната конспирация“ нищо не ни пречи да предположим и наличието на зависимости между собственици на големи медии и фармацевтичната индустрия. Когато има истерия, има поръчки за производство на нови препарати за справяне с възникнало ново заболяване например. Добре е да си спомним, че за борбата с коронавируса SARS-Co през 2002 г. бяха спешно отделени и естествено усвоени, от който трябва по целия свят, около 100 милиарда долара. А тази щедрост нямаше да я има, ако не беше съпроводена с медийна истерия и паника, обхванала милиони хора на планетата. Друг е въпросът, че за изминалият 18-годишен период от него се разболяха 8092 души и умряха 774 души в света – и то най-вече от вторични инфекции. Сега заради паниката, раздухвана от медиите, Световната здравна организация спешно отдели 10 милиарда долара за лекуване от „новият“ коронавирус. От това, естествено, ще спечелят фармацевтичните гиганти, чиито акции вече летят до небесата. Но няма да са ощетени и собствениците на медии – тепърва тези компании ще им се отблагодаряват с поток от реклами.

Сензациите и слуховете винаги са хранели журналистиката, но никога те не са имали такива възможности за разпространение, както в епохата на интернет. А и толкова благоприятна за възприемане и доверчива към всякакви ужасии публика, както днешната.

Затова и истерията около коронавирусът скоро няма да спре.