Мисията невъзможна или битката за европарите

Мисията невъзможна или битката за европарите

https://cdn-1.motorsport.com/images/mgl/2dyWePZY/s8/f1-austrian-gp-2017-austrian-girls-in-traditional-dress.jpg

За каквото и да си говорим, все за пари ще става дума.  Верността на тази стара максима я доказва и това, което сега се случва в Евросъюза. В Брюксел държавните лидери на страните-членки на извънредна среща трябва да се опитат да постигнат съгласие относно парите на съюза за следващите седем години (2021-2027 г.). Ситуация, която най-точно определя заглавието на една американска шпионска филмова поредица, която се появи в края на 60-те и началото на 70-те години: „Мисията невъзможна“.

Проблемът е, че парите в хазната на ЕС няма как да зарадват всички – членовете на това образование са много различни в своите финансови възможности. От едната страна са шепа богати държави, а от другата – бедните, най-вече новоприсъединили се към Евросъюза  техни „братовчеди“ ог Източна и Централна Европа. Факт е, че финансовата тежест на съюза носят пет от 27-те държави – Австрия, Германия, Холандия, Швеция, Дания. Те финансират 75 на сто от плащанията в ЕС. Излиза, че всички останали – колкото и да изглежда некрасиво,  са на тяхна издръжка.

А хората в тези страни не са балами и нямат намерение да влошават стандарта си на живот заради нас, бедните пришълци. Още повече, че вече има нова ситуация – Великобритания я няма в Евросъюза. А това означава, че  неговият бюджет ще олекне с внушителната сума от 75 милиарда евро – тази, която тя повече няма да му дава. За 47 години членство в Евросъюза Великобритания е внесла 215 милиарда фунта стерлинга. Тя до края на членството си остана един от най-големите негови донори – всяка година внасяше до 15 милиарда евро в общият бюджет. Неслучайно и лозунга, под който вървеше кампанията и за напускане на Евросъюза, бе „да престанем да  издържаме Европа“. Прити Пател – министър на вътрешните работи на Великобритания в интервю за Sky News заяви, че страната иска да контролира парите и границите си, да съблюдава своите закони и това е основната причина за излизането и от ЕС.

https://i0.wp.com/img-fotki.yandex.ru/get/6801/99059027.d9/0_92365_874f37d2_orig.jpg

В интерес на истината Великобритания също печелеше и то нелошо  от членството си в съюза. Достатъчно е да посочим притока към нея на източноевропейски роби – евтината работна сила, която идваше най-вече от бившите социалистически страни. Само в системата на нейното здравеопазване работят над 43000 медицински сестри, дошли най-вече от тях.

И богатите, и бедните си приличат в това, че искат да плащат по-малко, а да получават повече от общият финансов казан. Затова председателят на Европейския съвет Шарл Мишел вече прогнозира, че дебатите за новия седемгодишен бюджет най-вероятно ще са най-трудните в цялата му история.

В издаваният в Лондон  авторитетен всекидневник  Financial Times, бе публикувана позицията на четирима влиятелни европейски лидери – Себастиан Курц (канцлер на Австрия), Марк Рюте (министър-председател на Холандия), Мете Фредериксен (премиер на Дания) и Стефан Льовен, министър-председател на Швеция. Техните държави бяха определени като „пестеливата четворка“, защото защитават тезата, че всеки трябва да се простира според чергата си. За тези господа отговорният подход в подобна ситуация е да се даде приоритет в интерес на собствените им данакоплатци, а не на бедните страни, присъединили се към съюза. Те  настояват вноските на държавите в общата хазна да се намалят от сегашните 1.067 на сто от брутния национален продукт до 1 на сто. Така те защитават себе си от  налагане на прекомерни бюджетни тежести. А разходите следва да бъдат привеждани в съответствие с националните реалности.

Не на последно място за критичната оценка на развитите страни спрямо управлението на парите на Евросъюза са сериозните проблеми в икономиката, които сега изпитват Германия, Франция, Италия и др. Ето защо лидерите на „пестеливата четворка“ настояват да се предотвратяват прекомерните бюджетни дисбаланси, да се намалят парите на ЕС, които досега са давани на най-бедните страни на общността (като нашата например), за финансиране на тяхното икономическо развитие и подкрепа на селскостопанските им производители.

Е, както може да се очаква бедните страни не искат да се разделят със сумите, които са получавали от ЕС. Те настояват за обратното: да се увеличат националните вноски в бюджета на ЕС от 1 на сто до 1.3 на сто от БНД. Което едва ли ще се случи – Себастиан Курц възпитано нарече подобно искане „неприемливо“.

Дебатите ще продължават, но в едно можем да сме сигурни: досега постъпващите пари от ЕС в страна като нашата няма да растат, а определено ще намаляват.  Председателят на Европейския съюз Шарл Мишел вече препоръча т.н. кохезионен фонд да се намали с 12 на сто, а финансирането от Европейския фонд за земеделие с 14 на сто.  Ще ви припомня, че кохезионният (от лат. cohaerere – стоя заедно) фонд на Евросъюза бе създаден през 1993 г., за да предоставя финансова помощ на държави от ЕС с брутен национален продукт (БНП)  по-малък от 90 на сто от средния БНП за съюза. Т.н. „приятели на кохезията“ (сред тях е и България), които немалко европейци възприемат като „приятели на корупцията“ искат, ако не може да се увеличат субсидиите, поне да се съхранят в сегашните им размери. За много страни от Централна и Източна Европа „кохезионните фондове“ на ЕС са от решаващо значение за връзване на собствените им бюджети.

https://farm9.staticflickr.com/8318/7886780864_eac8892ced_b.jpg

Друг е въпросът, че получаваните от Евросъюза помощи бедните държави отново ги връщат на богатите, като купуват от тях необходимото им промишлено оборудване и готова продукция. А да не говоря за въвежданите квоти за производство и ограничения на селското стопанство например, които пак облагодетелстват развитите държави и досъсипват родните фермери и колегите им от другите бивши соцстрани. Излиза, че максимата богатите стават още по-богати, бедните – още по-бедни, властва с пълна сила.

Факт е, че лично нас не ни чакат розови във финансов аспект седем години. Очевидно е, че зад красивите приказки за европейска солидарност,  се крие сурова реалност: беден ли си, ще ставаш още по-беден. Богатите няма да се лишат от постигнатият стандарт, за да облагодетелстват нас, а не са и длъжни да го правят. И затова в задаващите се времена спасяването ще е поединично.

Или другояче казано – време е да се готвим за нови дупки по коланите.