Ползата от „сделката“ – неясна, но мизерията – реална

Ползата от „сделката“ – неясна, но мизерията – реална

https://twizz.ru/wp-content/uploads/2019/08/1565079849_78805a221a988e79ef3f42d7c5bfd418.jpg

В супермаркета съм, застанал на опашката. По едно време установявам, че докато на съседните каси купувачите бързо се изнизват, нашата редица е замръзнала. Възникнала е непредвидена ситуация: касиерката е маркирала продуктите на възрастна жена, но се е оказало, че парите не и стигат за всички тях. Затова момичето на касата е започнало обратната процедура – да вади от кошницата продукти и да намали сметката до размера на парите в картата на клиента. Друг път в подобна ситуация нетърпеливи купувачи негодуват, но сега има мълчание и съчувствие към бедната жена.

И без специални проучвания се забелязва, че все повече хора у нас ги обхваща тревога за идващите месеци и години. Не става дума само за пенсионерите, на които инфлацията вече е „изяла“ различните увеличения на пенсиите. За много от работещите и  предстоящия ръст на заплатите им няма да им помогне да се измъкнат от бързо растящата група, наречена  „работещи бедни“.

А най-неприятното е, че ако нямаме късмета да сме сред шепата богаташи, то обедняването ни ще е за много дълго – до края на живота ни. Това ни гарантира самата система на капитализма, която непрекъснато задълбочава социалното неравенство. И прави почти невъзможен прехода от групата на бедните към тази на богатите.

Но освен тази глобална причина за обедняването ни, има и безброй други, свързани с конкретни неадекватни действия на елити, които ни управляват. Пример за това е т.н. „Зелена сделка“ на Еврокомисията. Името и е взето от времето на Голямата депресия през 30-те години на миналия век, когато тогавашния американски президент Франклин Д. Рузвелт обявява „Нова сделка“ за борба с нея. Любопитното е, че пакетът от иначе добре звучащи програми, включени в нея,  не помага на Америка да излезе от дълбоката криза, в която се е оказала. Истината е, че за съживяването на нейната икономика допринася реално Втората световна война.

Целта на „Зелената сделка“ е ефективно да започне да се управлява енергията и  да се елиминира парниковия ефект.  Сега за спечелване на общественото мнение в Европа за нея са ангажирани колосални ресурси. Политици, медии, интелектуалци, неправителствени организации не спират да ни убеждават в необходимостта от приемане на „зелената сделка“. И да ни внушават безропотно да приемем и задаващата се „шокова терапия“ покрай нея, за да намалим парниковите си емисии с около 55 на сто до края на това десетилетие, а не с  предвидените 40 на сто.

Но събитията от последните седмици доказват категорично, колко далеч са от реалността членовете на Еврокомисията заедно с шефа и Урсула фон дер Лайен. Енергийната криза, която тресе най-богатите държави, членки на ЕС и която най-вероятно буквално ще отнесе бедна България след броени месеци, категорично доказава: „Зелената сделка“  е непродуктивен, неефективен, неработещ проект. А един от основните негови постулати – за невероятната полза от т.н. възобновяеми източници на енергия ще се окаже просто една измама.

https://s12.stc.all.kpcdn.net/share/i/12/9704040/wr-960.jpg

Онези държави и компании, чиито управляващи елити се подадоха на магията, пръскана от всевъзможни „зелени трубадури“ и се затичаха да инвестират в декарбонизация на енергийните си отрасли, забравяйки за традиционните, сега се чудят как да овладеят навестилите ги проблеми. Така немският вестник Süddeutsche Zeitung цитира изследване, осъществено от организацията Finanzwende. То показва, че за последното десетилетие инвеститорите в „зелената икономика“ на Германия са загубили около 2 милиарда евро. Особено са пострадали компаниите, които се занимават с производството и продажбата на вятърни електростанции. Така Prokon – най-големият енергетически кооператив на Германия, е понесъл огромни щети. Пострадали са 75000 негови акционери, които са му доверили парите си в размер общо на над 600 милиона евро. Компанията UDI, която финансира възобновяеми източници на енергия  е загубила 150 милиона евро. А производителят на вятърни турбини Windreich се е лишил от над 100 милиона евро.

Според Süddeutsche Zeitung  за това, че хората хвърлят парите си на вятъра, ако ги влагат  в производството на енергия от възобновяеми източници, една от основните причини е, че те не си дават сметка за възможните рискове в тази област. Агресивната реклама е промила мозъците им и те са се