Прав ли е президента, когато казва, че Крим е руски?

Прав ли е президента, когато казва, че Крим е руски?

https://www.oum.ru/upload/iblock/515/515bf1c824fd1f7ccd425336679c96b5.jpg

В изявление до медиите  американското посолство у нас   изразява своята „дълбока“ загриженост от изказването на президента Румен Радев, в което той определя Крим като „руски“. За САЩ и контролираният от него Евросъюз и военен блок НАТО, Крим е неделима част от Украйна. Те не признават „руските опити да легализират незаконното завземане и окупацията на полуострова“, се изтъква в изявлението на посолството на Америка.

Впрочем друга реакция едва ли би могла и да се очаква – от мига на присъединяването на Крим към Руската федерация, Запада прави всичко по силите си за да отмъщава на Русия за това. И всячески  скрива  истината за случилото се на полуострова. А фактите свидетелстват, че на референдум, проведен на 16 март 2014 г., над 96 на сто от жителите на Крим гласуват той да влезе в състава на Русия. Против са само две на сто, като в референдума участват 83 на сто от жителите на полуострова. Два дни по-късно – на 18 март, руският президент Владимир Путин подписва договор с ръководството на републиката. Така Кримският полуостров стана неотменна част от Руската федерация, а Република Крим и града с федерално значение Севастопол – нейни субекти.

За присъединяването на полуострова решаващо значение имат САЩ и НАТО и техните протежета в Украйна, защото създават реална заплаха за националната сигурност на Русия. На 2 март 2014 г. трима бивши президента на Украйна (Кравчук, Кучма и Ющенко) призовават парламента да денонсира Харковските съглашения от 2010 г. Съгласно тях руският Черноморски военноморски флот напълно  законно пребивава в Крим до 2042 г.

А сега в публичното пространство се появяват публикации, които свидетелстват: далеч преди 2014 г. САЩ са започнали активни действия за създаване на своя военно-морска структура точно в Севастопол. Целта е била да се изгони оттам руския  Черноморски флот    и на негово място да се създаде пълноценна натовска военна база със силно американско присъствие. Предвиждало се от 2021 г. града да стане зона за ротационно базиране на кораби на 6-и американски военно-морски флот. Естествено, всичко това е било добре известно на руските специални служби и в Генералния  щаб на руската армия са били наясно за рисковете за сигурността на страната, които ще последват от  подобен  акт.

https://cdnimg.rg.ru/img/content/173/65/37/TASS_33856440_d_850.jpg

Признавам, че следя с огромен интерес всичко, което се случва около и в Крим, но предпочитам да ви запозная с анализи на трезво мислещи американци. Един от тях е Джеймс У. Кардън – бивш съветник на Държавния департамент на САЩ,  който сега пише за медии като The Nation, Los Angeles Times, Quartz, The American Conservative, The National Interest… Eurasia Review публикува негов интересен анализ под името  „Статусът на Крим е много по-сложен, отколкото признават западните медии“. Той подчертава, че за присъединяването на Крим към Русия е виновен Запада. През 2008 г. на  срещата на върха на НАТО в Букурещ, този най-голям военен съюз в света обявява, че бившите съветски републики Грузия и Украйна ще станат негови членове. Последва нагла военна провокация от страна на тогавашния грузински президент Михаил Саакашвили към Русия, в резултат на което за броени часове руски бойни части се появяват в околностите на  столицата Тбилиси. През 2014 г. САЩ организират преврат в Украйна и незабавно последват искания за изгонване на руския черноморски флот от Севастопол.

На фона на ясно изразените планове на НАТО за Украйна възниква напълно реална заплаха за националната сигурност на Русия, изтъква Джеймс У. Кардън. Той припомня и книгата на покойния Нобелов лауерат Александър Солженицин „Руският въпрос“, издадена през 1994 г.  Този голям писател и любимец на Запада заради прозападната му ориентация, в книгата си с презрение пише за украинския президент Леонид Кравчук. Той е обещавал на тогавашните лидери на Русия и Беларус истински и неразрушим съюз, но впоследствие ги е излъгал и предал. Солженицин предупреждава, че САЩ се опитват да вкарат не само Крим, но и руския военноморски пристанищен град Севастопол в сферата на влияние на Запада. В заключение Джеймс У. Кардън пише, че „въпросите около статута на Крим са много по-сложни, отколкото обикновено те се представят в американската преса.“

В потвърждение на неговото мнение са и резултатите от проучване на една от най-авторитетните западни „фабрики за мислене“ – RAND Corporation. То е реализирано от  Самюъл Чарап, Едуард Гайст, Брайън Фредерик, Джон Дж. Дренън,  Нейтън Чандлър, Дженифър Кавана. В него са анализирани случаите на руска военна намеса в постсъветската епоха. Изследователите, които преподават и в авторитетни американски университети твърдят, че в сравнение със САЩ военната намеса на Русия е твърде скромна по мащаб и ограничена по географски обхват.

Проучването отхвърля идеята, че Русия се страхува от разпространение на демократични идеи от съседни страни като Украйна и затова се стреми да попречи на демокрацията да пусне корени там. „Руските елити имат много ниско мнение за украинските си колеги. За тях е трудно да си представят възможността Украйна да оцелее без западна помощ, камо ли пък да стане процъфтяваща демокрация“, твърди RAND. И за разлика от истеричната антируска пропаганда на Запад (а вече и у нас!), експертите на авторитетната „мозъчна фабрика“ подчертават: „всички твърдения, че Русия се стреми да изнася авторитарната си идеология, да дестабилизира демокрацията, да подкрепя „режима на Путин“ или просто се ръководи от агресивната личност на самия Путин, са погрешни.“ Русия се намесва само тогава, когато има заплаха за нейната сигурност, за нейните интереси. Тя не преследва „агресивни“ или „милитаристични“ цели или за да се отклони от свои вътрешнополитически проблеми. И това не е въпрос на Владимир Путин – Русия ще запази едни и същи интереси и пристрастия, независимо кой е начело, заключават експертите на RAND. Един наистина точен и верен анализ, който разкрива безсмислеността на политиката на демонизиране на Русия като „враг на демокрацията“, „агресор,“ който трябва да бъде  сдържан с всички възможни средства, включително и военни. „Не дразнете мечката“, а търсете пътища за взаимоизгодно сътрудничество с нея е един от изводите, които ще направи разумно мислещия читател след запознаването си с това несъмнено интересно проучване на RAND Corporation.

Западната пропаганда въведе в обръщение думата „агресия“ на Русия срещу Крим. Но  това няма нищо общо с истината – с подобен акт се обозначават нахлуване или нападение на въоръжени сили на една държава на територията на друга, военна окупация, насилствено присъединяване, бомбардировки и т.н. Докато руски войски са били разположени на територията на Крим и Севастопол напълно законно, въз основа на договор с Украйна. И от тяхна страна не е бил произведен нито един изстрел.

https://politrussia.com/upload/iblock/b9d/b9d90f08ed9ac2a928735178c30156c4.jpg

А истинска агресия бе реализирана в Югославия и то точно от САЩ и НАТО. Независимостта на Косово бе осигурена от въпиющо нарушение на международното право, след „хуманитарни“бомбардировки на Белград и други райони на тогавашна Югославия. Натовската агресия, проведена от 24 март до 10 юни 1999 г. причини смъртта на 1700 мирни жители на Югославия, сред които около 400 деца, над 10000 души бяха ранени. А над един милион души останаха без вода, защото НАТО използва бомби с необогатен уран и водата след това вече бе непригодна за пиене.

Даниел Ларисън е доктор по история на Чикагския университет, известен американски журналист. В своя публикация в The American Conservative той припомня за анексията на Косово, осъществена с тоталната подкрепа на САЩ и неговите съюзници от НАТО. „Косовската намеса беше един от най-ярките примери на западните двойни стандарти по отношение на международното право и суверенитета“ изтъква Даниел. За него агресията на САЩ и НАТО срещу Югославия е истинска „подигравка с ангажимента на Запада към международното право“. Той отбелязва, че тази незаконна война е дала на Русия още една „причина да бъде разтревожена от разширяването на НАТО и да бъде по-подозрителна към намеренията и целите на Запада. А това са очевидно важни фактори в текущото руско вземане на решения, що се отнася до Украйна.“

Ето защо президента Румен Радев е напълно прав, когато казва, че Крим е руски. Той наистина безвъзвратно и завинаги е неделима част от Руската федерация.

Независимо дали това ще се хареса или не на русофобите по света и у нас.