Произвеждат ги у нас, но убиват деца по света!

Произвеждат ги у нас, но убиват деца по света!

https://i.ytimg.com/vi/2-zYiFI3TiE/maxresdefault.jpg

Днес в прекрасната ни Татковина за мястото на човека под слънцето вече не се съди по „класически“ измерители, като отговорност,  етичност, човечност, съпричастност към значими социални каузи и т.н. Всичко това беше в недалечното минало. Сега един образ ще е в центъра на публичното внимание най-вече, ако съумява да прави страшно много пари. Тогава около него ще обикалят с протегнати ръце облизващи се политици, с него ще се съобразяват  най-висши държавни чиновници, а медиите ще внимават да не наранят с нещо имиджа му. И е без значение как точно печели парите си – важното е в банковата му сметка те  да се трупат непрекъснато.

Но има един бизнес, за който много малко се пише, говори и се показва: този на хората, които произвеждат и търгуват с оръжия и боеприпаси за тях. Става дума за снаряди, мини, гранати, патрони… Всички те са предназначени да убиват и да осакатяват хора. И успешно го правят – всяка година жертви на тази „стока“ стават стотици хиляди души, най-вече беззащитни деца, жени, възрастни…

Парадоксът е, че малка България точно в този бизнес заема важни позиции. Наши предприятия произвеждат и продават всяка година милиони тонове боеприпаси. По-най-различни пътища – знайни и незнайни, те се оказват там, където има въоръжени конфликти, водят се войни. И колкото по-ожесточени са те, колкото повече са жертвите в резултат от използването им, толкова по-богати стават търговците, заети с този кървав  бизнес.

Голяма статия за един от българските производители и търговци на оръжия и боеприпаси за тях – Емилян Гебрев,  се появи в американския вестник The New York Times. В интерес на истината бизнесменът е само предпоставка, за да се развихри въображението на авторите (Майкъл Шуърц в сътрудничество с Боряна Джамбазова от София и Хана де Хой от Прага) и да се сътвори поредната дезинформация за Русия. Защото внимателният прочит и на тази публикация показва, че тя цели най-вече тотално очерняне на великата славянска страна, произвеждане на нови вълни от русофоби на Запад. А тъй като нейните основни послания масово се възпроизвеждат и от наши медии, то и и у нас. Което не е много трудна задача на фона на продължаващата ескалация на затъпяване на населението. Нещо, което впрочем  пролича и на последните парламентарни избори у нас.

https://static.nahnews.org/uploads/2016/12/09/orig-1481246692.jpg

За любопитен човек като мен и тази публикация в  The New York Times е интересна най-вече с това, че показва как може да се правят милиони и у нас. Стига, естествено, да си намерил безотказната пазарна ниша, каквато е била и винаги ще бъде бизнеса със смъртта.

В световните медии през последните години неведнъж се е появявала информация, че един от основните доставчици на боеприпаси и оръжия за различни „горещи зони“ по света,  е България. В това число и за Украйна: с  произведени и у нас оръжия и боеприпаси към тях – снаряди, мини, гранати, патрони и пр., украинските въоръжени сили почти всеки ден обстрелват населението на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народна република (ДНР и ЛНР). Последиците от това са десетки хиляди осакатени и убити деца, жени, възрастни хора сред около шестте милиона жители на двете републики. Точният им брой едва ли някои е в състояние да каже, но само за първата година на сблъсъците там, се споменаваше цифрата от около 14000 души загинали. Известно е, че в зоната на съприкосновението на Украйна с ДНР и ЛНР, е дадена пълна свобода на действия на батальони от фанатизирани неонацисти. А тяхната главна цел е да избиват, колкото се може повече мирни хора, живеещи на територията на двете републики. Вероятността произведени у нас оръжия и боеприпаси да попадат в ръцете точно на тези бандити, е много голяма.

The New York Times пише, че  преди около две години Емилиян Гебрев е твърдял: с избухването на конфликта в Украйна през 2014 г., е прекратил своя износ на различни въоръжения за  нея. Сега, обаче, той признава, че компанията му Emco продължава да продава смъртоносна продукция и на тази страна.

Майкъл Шуърц разказва, че през лятото и есента на 2019 г. се е срещал няколко пъти с Гебрев, посетил е и една от фабриките му за боеприпаси близо до Монтана. Там е видял, как минометни снаряди с различни размери, се опаковат в зелени кутии, за да поемат към света. Журналистът цитира и двама осведомени високопоставени украински служители, които са му заявили: Emco доставя артилерийски боеприпаси за украинските военни! Според тях за да попречи на русофили, които се срещат  все още в нашите коридори на властта, на пратките са се поставяли фалшиви етикети – предназначени за Тайван например. От което следва, че всъщност става дума и за контрабанда на оръжия и боеприпаси в зона на интензивни военни действия.  А, ако е така, то това е в разрез с безброй съществуващи международни ограничения точно в областта на търговията с оръжия и боеприпаси.

Според медии, компанията на Гебрев е снабдявала с въоръжения и други държави, които са воювали с Русия. Тя е сред доставчиците на грузинските въоръжени сили по време на агресията им срещу Южна Осетия през 2008 г. И най-вероятно има реален принос за жертвите от нея. По време на петдневната война там загинаха около 1700 мирни жители (без да се броят убитите и ранените сред грузинските и руските войски). В медиите може да се намери информация, че от въоръженията на ислямистките терористи в Близкия изток немалка част са произведени в България.

А дали се печели  от този бизнес? И още как! В открити източници може да се намери информация, че един танков снаряд е около 500 долара, една българска граната за ръчен противотанков гранатомет е към 300 долара и т.н. А ежегодно предприятия у нас буквално бълват стотици хиляди броя от тях. За които веднага се намират и купувачи.

Компанията Emco не е единствена с унас – със свръхпечелившия бизнес на смъртта активно се занимават и още много други. Преди две години британският вестник The Telegraph публикува голяма статия, красноречиво озаглавена „Лицензиран да убива“. Нейният автор – Колин Фрийман, разказваше за продукцията на машиностроителния завод „Арсенал“ в Казанлък. Той произвежда и много търсеният автомат „Калашников“ АК-47. С него се въоръжават и деца, които воюват в армии от Африка до бандите на ислямските терористи. Колин цитира в статията си думи на жител на Казанлък:

– Ако в света има война, то града ни процъфтява. Но, ако има мир – не. Хората тук не се и замислят, че заради това, което правят, на дете в Сомалия му отнасят главата. Това е неприятна работа, но тя носи много пари.

Нима ръководителите на „Арсенал“ спят спокойно и за нищо не се тревожат, се пита Колин. Преди да отпътува от Казанлък той се среща и със Саша Димитров – един от ръководителите на завода при социализма, който споделя с него:

– Цял живот съм работил във военната промишленост. Когато се пенсионирах ми подариха автомат. Но аз го върнах, защото винаги съм знаел: пушките убиват невинни хора!

https://newsua.ru/images/2020/05/donb-3.jpg

Това е истината и тя не може да бъде скрита зад красиви приказки: става дума за търговия със смъртта. България нараства производството и продажбата на патрони, гранати, бомби, мини, ракети, автомати, минохвъргачки… Още през 2017 г. обемът на българският износ на оръжия надхвърли  милиард и половина долара, като достигна равнище, непознато за времето на социализма.

Факт е, че милиони долари се стичат всяка година в сметките на родни производители и търговци на оръжия. Част от тях вероятно пълнят и джобове на обслужващи ги политици, бюрократи, собственици на медии и др. Пари, които им осигуряват жизнен стандарт, който дори не можем и да си представим. Ето защо е трудно да предположим, че те се притесняват заради делата си, от които в крайна сметка страдат и умират стотици хиляди хора всяка година. Това просто си е техният бизнес.

А в него единственото, което ги занимава е паричните потоци никога да не секват.