Те идват, но ще си тръгнат много от нас

Те идват, но ще си тръгнат много от нас

https://info.51.ca/uploads/Image/2019/01/1_1446015Y7_1_lit.jpg

Тя е очарователна – светлокоса, с безупречна прическа и макиаж. Нейни фотографии все по-често се появяват по кориците на лъскави списания. И това е обяснимо – Имма (в превод от японски означава “сега”) е фотомодел, който набира все по-голяма популярност. Феновете и само в Instagram вече са над 60000.
Но Имма не е реална, а е виртуална. Кибермоделът го създаде една от бързо развиващите се японски агенции за компютърна графика CG Modeling Cafe. За разлика от немалкото подобни виртуални създания, Имма много трудно може да бъде различена от жив фотомодел. Нейният невероятно реалистичен образ е постигнат чрез сканиране на части от човешкото тяло, които после са пренесени на виртуалния модел. Японските специалисти са взели предвид всичко, което е присъщо за жив човек – капилярите в очите, порите на кожата, формата на устата, цялостния израз на лицето… И това е само началото – талантливите японци сега работят върху снабдяването на своята CG-конструкция с изкуствен интелект. Това ще позволи да бъде постигнат далеч по-висок ефект на правдоподобност.
Фотомоделът Имма е индикатор за това, което вече чука на вратата ни – идват неживите труженици. И е много вероятно точно те да заемат нашите работни места. Така в края на миналата година Balmain реализира рекламната кампания Pre-Fall 2018, в която нямаше нито един човек – всички използвани фотомодели бяха виртуални. Днес техни колеги позират пред автомобили, обличат дрехи, пият марково вино в ресторанти, разхождат се пред лъскави витрини, правят селфи и качват снимките в социалните мрежи, в Instagram… Само дето не са живи – те са изкуствено създадени. И тенденцията е ясно очертана: тепърва те ще бъдат все по-търсени от водещи компании за популяризиране на техни марки. Но сътворените от човека образи могат да се изявяват в най-различни роли – на телевизионни водещи, асистенти, педагози, секретари и пр.

https://sociorocketnewsen.files.wordpress.com/2019/04/main-5.jpg?w=1280

Обсебени от грижата да оцеляваме, ние не винаги си даваме сметка за това, пред какви преломни времена скоро ще се окажем. Така, както това вече се е случвало с наши предшественици. По време на първата индустриална революция (1750 – 1850) милиони хора остават без доходи, работните заплати силно намаляват. Само в периода между 1880-1914 г. над 50 милиона жители на нашия континент, са принудени да напуснат селата и да се преместят в градовете. Там са възниквали фабриките, които са осигурявали средства за преживяване. Но истината е, че условията за работа на новопръкналите се наемни работници, са били ужасяващи. Работният ден е продължавал до 15 часа, без почивен ден в седмицата, а заплатите са били символични. Появата на машините премахнала и необходимостта от квалифицирана работна ръка – във фабриките се появяват и деца. През 1839 г. половината от фабричните работници във Великобритания са под 18 години. И много от тях са умирали преди да навършат 25 г. Такава е била цената, заплатена за промените.
Днешната – Четвърта индустриална революция, също има своята стойност: тепърва няколко поколения ще бъдат изправени пред сурови изпитания, включително рязък спад на доходите, безработица, мизерия…
Брукингският институт е един от най-авторитетните аналитични центрове (think tank), специализиран в социални проучвания, политика, световна икономика. Негови експерти изтъкват, че най-застрашени от промените, които скоро ще настъпят, ще се окажат младите хора на възраст от 16 до 24 г., които тепърва ще търсят работа. И това ще се превърне в много остър социален проблем. Те няма да се научат на труд, защото няма да има къде да се научат. Без връзки, трудов опит, качествено висше образование, те почти нямат шансове да оцелеят в новата трудова среда.

https://tettybetty.com/wp-content/uploads/2019/01/1-61.jpg

Но потърпевши ще има и сред по-възрастните поколения. В следващото десетилетие най-малко 10 милиона служители в банковия сектор например, ще се лишат от работа – на техните места ще се появи изкуствен интелект. Това не е фантазия – то вече е реалност. Така Обединената банка на Швейцария (UBS AG) – една от големите финансови институции в света със седалища в Цюрих и Базел, през 2016 г. е “назначила” 50 алгоритма. Но през миналата година те са се увеличили 20 пъти и сега са над 1000. И продължават да растат, гонейки от работните им места живи хора. А цифровизацията в Bank of America и позволи да съкрати досега над 100000 души.
Експерти на IHS Markit прогнозират, че към 2030 г. алгоритмите, внедрени само на Уол Стрийт ще икономисат над 300 милиарда долара. Припомням ви, че става дума за малка уличка на остров Манхатън в Ню Йорк, която е станала нарицателна за финансовите пазари и икономиката на САЩ – там са разположени основните икономически институции на тази страна. Или става дума за седемкратно увеличение на спестените, т.е. увеличените пари – за миналата година внедрените в този сектор алгоритми са спестили 41,1 милиарда долара. Това са пари дошли най-вече от неизплатени работни заплати – изкуствения интелект не се нуждае от тях.
Аналитици на агенцията Cognizant са установили, че конкретно за САЩ през 2018 г. са били създадени 2,6 милиона работни места, което е доста скромен принос към трудовите ресурси на страната като цяло – едва 1,5 на сто от тях. Но в областта на изкуствения интелект и автоматизацията, свободните работни места са се увеличили с 66 на сто. Интересното е, че най-търсени са се оказали дизайнерите на дрехи – тяхната популярност за 2018 г. е нараснала с 279 на сто. Много желани са били и инженери в областта на слънчевата енергетика (257 на сто) и консултанти по генетика (163 на сто).
Но онова, което установяват специалистите и е добре да знаят младите хора най-вече е, че бурния ръст на едни професии днес е неустойчив и се съпровожда от мълниеносни трансформации. Рейтингът на професиите бързо се мени, а изискванията към едни и същи специалисти може да са съвършеннно различни през 2019 г. и 2025 г.

https://img.3dmgame.com/uploads/images/news/20190120/1547956923_777909.jpg

Авторитетният Wall Street Journal отбелязва, че ако през 2013 г. във всяка 20-та оферта за работа в сферата на дизайна и медиите, са се споменавали аналитични знания, то в 2018 г. това изискване вече поставя всеки 13-ти работодател. Визуализацията на данни през 2013 г. е присъствала като изискване за прием на работа, в едно от 500 предложения в областта на маркетинга и пиара. Днес това качество се извежда като задължително във всяко 59-то предложение.
За да оцелееш в този невероятно динамичен, променящ се непрекъснато свят, е нужно да владееш новите цифрови технологии, да имаш т.н. дизайн-мислене, да умееш да анализираш данни, да си комуникативен и най-вече креативен. В близкото десетилетие хората, които притежават хибридни знания – съчетават хуманитарна и техническа грамотност, ще бъдат два пъти по-търсени в сравнение с всички останали.
За съжаление, точно тях не предлага нито един наш университет. Няма ги и в огромната част от програмите на висшите учебни заведения по света. А без тях, заедно с креативността и критичното мислене ще бъде трудно, ако не и невъзможно оцеляването в идващите десетилетия.
Затова решението е самообразование – непрекъснато, докато си жив.