Увеличават ли симпатичните разкази симпатизантите?

Увеличават ли симпатичните разкази симпатизантите?

https://mastertura.com.ua/files/upload/news/new_4868/img.png

Интересно нещо са резултатите от социологически изследвания. Те могат не само да ни разкрият важни тенденции в нагласите на хиляди и милиони хора, но са в състояние да влияят непосредствено и на психиката ни: да ни зарадват или да ни натъжат. Да ни накарат да се усъмним в денонощно натрапвани  от медии, политици и обслужващи ги интелектуалци твърдения или точно обратното: да се убедим за сетен път, че ние сме прави, а не другите, когато мислим различно от тях.

Факт е, че и у нас безброй институции и медии дененощно се опитват да ни накарат да повярваме, че НАТО е най-доброто нещо, с което днес разполагаме. А Русия е злото, от което трябва да бягаме, като дявола от тамян. Колко точно пари се хвърлят за тези цели едва ли някои ще ни каже, но спокойно можем да приемем, че те никак не са малко – много повече са, отколкото можем да си представим. В интерес на истината точно те осигуриха на немалко хора у нас през последните десетилетия  китни няколкоетажни къщички в луксозни кътчета на страната. А  банковите им сметки така набъбнаха, че трябваше да ги преразпределят в различни финансови организации у нас и по света. Да не говорим пък за марковите им автомобили, които благодарение на парите, заработени чрез манипулацията на мозъците ни, симпатягите ги менят с честотата, с която ние сменяме носните си кърпички.

Не, че им завиждам – та нали не е луд онзи, дето яде зелника! Но, ако съм на мястото на техните спонсори, а те са най-вече от далечната и така близка ни днес страна – САЩ, бих отделил малко време за да се опитам да разбера, какъв е смисълът да се хвърлят пари на вятъра. По-добре да ги подарят на най-новата климатична икона Грета Тунберг например – най-малкото, защото много хора по света си я харесват.

А съм склонен да правя подобни разсъждения не само заради „неправилното“ ми мислене, което определено не се харесва на част от родното население. Просто защото като социолог много обичам да се ровя из всевъзможни проучвания. И непрекъснато попадам на най-нови резултати, които подкрепят точно неправилното ми мислене.

https://avatars.mds.yandex.net/get-zen_doc/1112142/pub_5d0ce2723f7c1100b029a080_5d0d418decd5cf00afaf27d0/scale_1200

Световно известният център за социологически изследвания – американският  Pew Research Center, публикува обработените резултати от свое проучване, осъществено в 19 държави, 16 от които са членки на НАТО (другите са Швеция, Русия и Украйна). От публикацията на Мойра Фаган и Джейкъб Пуштер, които ни информират за него, можем да научим хубави за едни и неприятни за други факти. Няма да ви запознавам с цялата информация, която наистина е много интересна – който иска и сам може да се зачете в нея. Но ще привлека вниманието ви към някои от  резултатите, които характеризират и състоянието на масовите нагласи в прекрасната ни Татковина днес.

Обобщените изводи от проучването на Pew Research Center сочат, че позитивното отношение към НАТО сериозно намалява през последното десетилетие (2009 – 2019 г.) не само в България, но дори и в държави като Германия, Франция, Испания, Чехия. Във Франция доверието към НАТО е рухнало от 71 на сто през 2009 г. до 49 на сто през 2019 г. В Германия то е намаляло с 16 пункта,  а в България – с 12 пункта.

По-голямата част от населението на 10 анкетирани държави-членки на НАТО казва, че страната им не трябва да използва сила за защита на съюзник в НАТО, ако има атака към него от страна на Русия. Най-много са привържениците на това мнение в България, Италия, Гърция, Германия, Испания, Словакия, Турция. У нас то се поддържа от около 70 на сто от населението, а съгласни да воюваме с Русия са едва 12 на сто. Близко до нас по тези нагласи са Италия и Гърция, където нежелаещите да помагат на съюзник срещу Русия са съответно 66 и 63 на сто. Против евроатлантическата солидарност са повече от половината от населението и на държави като Франция, Испания, Германия, Словакия, Турция.

Днес по-малко от половината от българите подкрепят този военен блок. В България доверието към НАТО е спаднало  от 54 на сто през 2007 г. на 42 на сто през 2019 г. Но сред определящите се като леви в страната ни едва 25 на сто имат положително отношение към НАТО, докато сред десните този дял е 63 на сто.

Повечето българи са отговорили, че страната ни трябва да има близки връзки с Русия (28 на сто от анкетираните), отколкото със Съединените щати (16 на сто). Но при българите с леви разбирания само 5 на сто предпочитат САЩ като партньор, докато сред определящи се като „десни“ този дял е 32 на сто. У нас в сравнение с другите страни, където е проведено проучването на Pew Research Center, е най-висок относителният дял на хората, предпочели засилване на отношенията с Русия, а не със САЩ. В Германия едва 39 на сто предпочитат страната да има контакти със САЩ, докато във Великобритания този относителен дял е 83 на сто.

Към това проучване ще прибавя друга една много любопитна информация. Оказва се, че машината за промиване на мозъците  буксува не само у нас, тя се оказва неефективна дори в самите САЩ. Точно в този бастион на демокрацията днес растат симпатиите към Русия. И то не къде и да е, а сред американските военни, което много сериозно е разтревожило Министерството на отбраната на САЩ (Пентагона). За това свидетелстват резултати от проучване на националната отбрана, проведено от името на президентската фондация и институт „Роналд Рейгън“. С него ни запознава медия като  Voice of America (VOA).  Ако повечето американци гледат на Русия като на ключов противник на Вашингтон, то проучването показва, че започва промяна в тази позиция и то най-вече сред американските военни. Почти половината от анкетираните членове на семейства на военнослужещи – около 46 на сто са заявили, че възприемат Русия като съюзник. Особено интересна е тенденцията: година преди това този показател е бил едва 19 на сто! Или другояче казано, в армията на САЩ вее вятъра на проруски настроения.

http://cdn.nwmgroups.hu/s/img/i/1701/20170127tourist-walking-at-big-ben.jpg

Пиарката на Пентагона – Карла Глисън обвини за тези резултати руската пропаганда, която според нея е насочена да сее „съмнения и объркване“. И то най-вече чрез „лъжливи разкази, предназначени да предизвикват симпатични възгледи“. Интересен е и коментарът на VOA: в него се отбелязва, че загрижеността сред американските служители е дълбока,  защото и други проучвания са открили нарастваща готовност в САЩ да се гледа на Русия позитивно. Така изследване на Pew сочи, че 35 на сто от американците искат повече сътрудничество точно с Русия.

Какви изводи могат да бъдат направени от тези две проучвания? От една страна не е трудно да се забележи устойчива тенденция на намаляване на вярата във възможностите и въобще в смисъла от съществуването на НАТО. Този военен блок бе създаден през много далечната 1949 г., за да се противопостави на Съветският съоюз. Него отдавна вече го няма, но блокът продължава да го има. Впрочем много точна диагноза на този 70-годишен „старец“ постави френският президент Еманюел Макрон: той се намира в “мозъчна смърт“! Можем да се доверим на оценката му – постът, който заема му позволява да знае за НАТО неща, до които ние нямаме достъп.

А другият извод е, че парите и несекващата нито за миг  дейност на безбройни институции за промиване на мозъци не водят автоматично до формиране на желани нагласи у хората. Особено пък, когато в обръщение са хвърлени изтъркани стереотипи от времето на студената война, включително и техники за демонизиране на държави.

Доказват го и най-новите симпатии на американските военнослужещи.