Щастливи сме, когато бързаме бавно

Щастливи сме, когато бързаме бавно

https://mykorus.ru/wp-content/uploads/2019/04/02-12.jpg

Ако се опитаме да опишем времето, в което живеем, вероятно едни от най-точните думички ще са скорост и динамика. Темпото, с което прелитат дните ни, си е направо убийствено: бързаме за работа, а после – за в къщи. Още не сме се справили с поредната задача, а вече напират други. Официално работният ни ден е 8 часа, но често ги надхвърляме. Към това следва да добавим и нерядко стресиращият ни  път от и до дома в пиковите часове. Не спираме, нетърпеливи сме, все за нищо не ни стига времето. Докато един ден не забележим, че живота вече е към края си.

Но точно днес е добре да поспрем, защото 26 февруари е международният ден на спокойствието, на бавността, на мързелуването, на ленността, на флегматичността. А за неговата поява трябва да сме благодарни на италианците – те за първи път го отбелязват през 2007 г. Тамошната асоциация „Изкуството да се живее бавно“ предлага „Денят, в който няма да бързаш и ще се наслаждаваш на момента“. И не само това – влюбените в бавността италианци създават и заповеди, които трябва да следва всеки, който иска да направи живота си уютен и спокоен. Сред тях са повели, като: живей живота си, а не го планирай; бързаш ли и се притесняваш – просто поспри; забави темпото – света няма да рухне без теб; не мисли, какво да кажеш, когато си с някого – и мълчанието е приятно; усети вкуса на това, което хапваш; поглеждай често към звездите, наслаждавай се и на залезите; общувай с децата и родителите си; не се страхувай, ако прекарваш времето си непродуктивно; разделяй големите задачи на малки; не си поставяй цели, ако си на разходка – просто и се наслаждавай и т.н.

Празникът цели и още нещо – да припомни на хората прекрасното средиземноморско хранене, което няма нищо общо със съсипващата здравето им американска система на  „бързото хранене“ (Fast food). Възникна цяло движение –„бавна храна“ (Slow Food), което учи хората, че те ще са здрави, не само когато хапват истинска храна, но и когато не бързат, а се наслаждават на всяко нейно късче. Един от съветите, които ни дават симпатягите от „Изкуството да се живее бавно“, е сутрин да ставаме  няколко минути по-рано, за да се порадваме по-дълго на закуската.

Днес в Рим ще се проведе и „Бавният маратон“ – неговата дължина е 300 метра, но е забранено тя да бъде преодоляна за по-малко от 87 минути, без да се спира. А на онези, които твърде бързат в Деня на бавността, полицаи могат да  наложат символична глоба.

https://nicstyle.ru/wp-content/uploads/2019/09/smeh.jpg

Празникът отдавна вече не е само италиански – честват го жителите в около 100 града по света. И всяка година към неговите почитатели се присъединяват нови хора и градове.

Не само ние, но и светът би бил много по-добър, ако отвреме-навреме спирахме и просто се наслаждавахме на мига. Ако се отдавахме и на безгрижие, за което пак италианците са измислили най-точното определение: „сладостта на безделието“  (dolce far niente).

Свръхангажираността е, която ни пречи да живеем. Тя ни отнема малките, но най-важните радости – като например, да наблюдаваме как децата ни растат, защото те само веднъж ще бъдат малки.

Да си вечно бързащ, напрегнат, стресиран, означава да изгаряш емоционално и да съсипваш здравето си. След многогодишни проучвания финландски учени стигнаха до извода, че заради твърде дълъг работен ден хиляди хора са обречени на сърдечни пристъпи и инфаркти, както и на старческо слабоумие в късна възраст. Причините за това са продължително влияние на стреса, неправилно хранене, недостиг на движения, липса на отдих.

Една от моите любими книги – „Мечо Пух“, ни обяснява какво означава нищо да не правиш. Ще си позволя да ви го припомня:

„-Най-обичам да правя Нищо – каза Кристофър Робин.

– Как го правиш нищото? – попита Пух, след като дълго се чуди.

– Ами когато някой те викне – точно, когато си тръгнал да го правиш – „Какво ще правиш, Кристофър Робин“ и ти отговориш: „О, нищо!“, и тогава отиваш и го правиш.

– О, разбрах! – каза Пух.

– Ето това, което сега правим, е нищо.

– О, разбрах – каза пак Пух.

– То значи да се скиташ, да се вслушваш във всичко, което не можеш да чуеш и за нищо да не те е грижа“.

https://krestyanka.com/wp-content/uploads/2020/02/leto-priroda-devushka-ulybka.jpg

Бързай бавно (Festina lente) е бил любимият девиз на Гай Юлий Цезар Октавиан (63 г.пр.н.е. – 14 г.) – основателят на Римската империя и неин първи император. Обявен е за бог от Сената в Рим, а месец Секстилий е бил преименуван в негова чест на месец Август.

Добре е да се сещаме за него – тогава, когато ни е най-тегаво, трудно, напрегнато. Да забавим темпото, да оставим това, което вършим – работата не е заек, та да избяга. Да се посветим, макар и за малко на нищонеправене.

За да се наследим на мига.

За да бъдем щастливи.