Ще спечелим, ако не се интересуваме от новините

Ще спечелим, ако не се интересуваме от новините

 

 

Вероятно една от най-разпространените думи в речника на средностатистическия нашенец днес, е “боклук”. Основната причина за това е, че непрекъснато разни образи – политици, производители, търговци, маркетолози и пр., се опитват да му пробутат негодни или безполезни неща. С тази дума той изразява пренебрежението си към тях и продуктите им. И общо взето, ако е нормален, прави всичко възможно да се отърве от тях.
Но има един особен боклук, който поглъщаме неистово и с желание – информационният. Към него привикваме, както наркомана към дрогата – внезапно и неусетно. Неистово четем, гледаме, слушаме и постоянно го търсим. Още повече, че информацията е вече остаряла в мига, в който е достигнала до нас.

Проблемът на този, който я изпраща е да привлече вниманието ни. И това той прави с всички възможни подходи, за които може да се досети. За него има един критерий за ефективност: новината да е ярка, сензационна, много провокативна и да е в състояние да шокира публиката.
Но така предлагана тя ни лишава от възможността да се ориентираме в нейната стойност, камо ли пък да я разберем и осмислим.

При това новините прииждат непрекъснато и ни заливат отвсякъде – толкова стремително, че отнасят предишните послания, преди да сме вникнали в тях. Няма време за отдих, дори за кратка пауза – давим се в ненужни ни послания, главите ни преливат от неподредена, нефилтрирана, фрагментарна информация. От истински информационен боклук, който не ни позволява не само да разберем настоящето, но и да видим перспективите. Няма обективни сведения – има директна или скрита реклама и пиар, нужни на някой друг внушения, коментари, които да насочват мисленето ни в единствено “правилната” посока.
И медиите охотно ни предлагат всичко това – противоречиви, неверни, сензационни измислици за чиста истина. На съвремените журналисти общо взето не им пука, че това, което пишат, коментират, цитират има малко общо с реалността. Преди време колеги от университета в Орегон анализираха съдържанието на 10 вестника, издавани в САЩ.

Така забелязаха, че от общо 3,6 хиляди публикации половината са пълни с грешки, неточности, небивалици. Но милиони хора строят собствените си планове въз основа на точно този информационен боклук. Те трудно си представят картината в цялост, стават неоправдано уверени и склонни към всевъзможни необмислени рискове, губят способност да забелязват и улавят полезни за тях тенденции.
Вероятно точно това е имал предвид знаменитият Насим Талеб (книгата му „Черният лебед“ е оценена, като една от 12-те най-влиятелни книги, излезли след Втората световна война!), когато определя журналистиката като най-голямата заплаха на нашето време! Причината за това, според него е, че докато светът става все по-сложен, журналистите приучват умовете ни да опростяват заобикалящата ги реалност.
Често не си даваме сметка и за това, че и постоянното сърфиране из мрежата променя неусетно мозъка ни и ние губим способността си за системно, задълбочено мислене. Това великолепно пък ни показа Николас Кар в бестселъра си „Под повърхността” (книгата е преведена и на български език).


В едно можем да сме сигурни: ние винаги се заблуждаваме, когато правим изводи от източници на информация, които защитават една и съща гледна точка. В наш интерес е задължително да потърсим и алтернативата – тази на медии, които оценяват случващото се точно от противоположната позиция. Те обикновено са собственост на конкурентни групировки. Не го ли правим, ние оставаме дезориентирани и не сме в състояние да градим личната си стратегия на поведение, която да ни позволи да постигаме целите си.
Нашето интелектуално развитие се нуждае от умения и навици за блокиране на излишната, вредна информация. Мисленето ни изисква концентрация, а това предполага, че нищо не ни отвежда някъде другаде. Но медиите за това съществуват – да ни отвличат и да превключват вниманието ни. Така те реално отслабват нашата способност да разбираме. Проучвания сочат, че ако през 1934 г. едно средностатистическо дете е можело да концентрира вниманието си на конкретен обект 15 минути, то днес то може да направи това за не повече от 5 минути. Децата, а и все повече възрастни, не спират да гледат различни екрани.

Впрочем това прагматични родители вече са установили – щом детето започне да капризничи, те му пъхат смартфона или таблета в ръката и проблема им е решен. То потъва в необятните дебри на интернета, забравяйки за какво е хленчило доскоро.
Лавината от информация, която повече от две трети от денонощието се стоварва върху нас, съвсем не е безобидна. Информационното претоварване далеч не е така невинно и безопасно, както може би ни изглежда на пръв поглед. Новините натоварват психиката ни, предизвикат у нас напрежение, страх, тревожност, депресии… Те дестабилизират имунната ни система, довеждат ни до хроничен стрес, правят ни уязвими за всевъзможни инфекции. Потокът от новини ни отнема безценно време, което бихме могли да посветим на близките си, на собственото си развитие. Той пречи на творческите ни способности, а точно тяхното развитие е нашия шанс за успешна реализация в дигиталната епоха.


Преди време норвежкия социолог Томас Ериксън публикува книгата си “Тиранията на момента”. Основната идея в нея е, че ние ставаме роби на технологии, които са призвани по идея да ни направят свободни. Информацията днес ни залива отвсякъде, но нямаме време да я осмислим, да вникваме в нея. Времето тиранства над пространството: далечното става близко, а близкото представа да съществува като такова. Ние губим способността да чувстваме красотата на мига, защото си мислим вече за следващия. А той идва с такава шеметна скорост, че ни е трудно да оценим сегашния момент. Скоростта е модерния ни наркотик, който ни прави зависими, ние затъваме в детайли и губим гледките към бъдещето.


Един от любимите ми мъдреци – Конфуций (551 – 479 пр.н.е.) – приживе признат като “учител на 10 000 поколения“, ни е оставил много точен критерий, за да различаваме мъдрия от глупака: “Мъдростта разчита само на себе си, а посредствеността – на всички останали”. Трябва да сме много големи наивници, ако се надяваме медии да ни информират обективно, безпристрастно и коректно – просто това няма как да се случи. Всички те са собственост на различни групи и защитават единствено техните корпоративни интереси. Ще бъдем информирани, ако преравяме много и диаметрално противоположни по заеманата позиция източници. Ако се научим да филтрираме и изключваме информационния боклук и критично подхождаме към съдържанието не всевъзможни медии.
Излиза, че колкото по-малко следим новините, толкова по-добре ще се чувстваме и ще намираме повече възможности за себе си.