Грамотността на учениците в България: какво показва PISA 2025

Какво измерва PISA 2025 и какво не измерва

Първите резултати от PISA 2025 са публикувани на 8 септември 2026 г. Международното оценяване обхваща 15-годишни ученици и проверява как прилагат знания и умения по четене, математика и природни науки в реални ситуации. В този цикъл основната област е природни науки, а четенето и математиката са допълващи основни области.

PISA не е матура или национално външно оценяване. Не е и медицински тест. Затова резултатите не бива да се използват като диагноза или като окончателна присъда за способностите на конкретен ученик.

Средните резултати на България през 2025 г. са по-ниски спрямо 2022 г. по четене и математика и приблизително същите по природни науки. Това очертава посока, но само по себе си не обяснява защо се е получила.

Как да разбираме числото 42%

Достигането на поне ниво 2 по четене означава, че ученикът може да разпознава главната идея на текст с умерена дължина, да намира информация по зададени критерии и с насочване да разсъждава върху формата и целта му.

Посочените 42% за България и 69% средно за OECD са закръглени стойности. Разликата е около 27 процентни пункта, а не „27 процента“. Делът под това ниво не е точен дял на „неграмотните“.

Националната средна стойност не разказва историята на всяко дете. За индивидуален разговор са нужни конкретни негови работи: прочетен текст, отговори на въпроси, обяснение как е стигнало до решение. Именно там родителят и учителят могат да обсъдят какво детето прави самостоятелно и за какво търси помощ.

Да прочетеш думите не е същото като да провериш твърдението

Полезно е да разграничаваме няколко действия, вместо да ги събираме под общото „може да чете“. Следните разграничения са ориентир за разговор, а не домашна скала за оценяване:

• Разчитане: ученикът разпознава думите и прочита изреченията.
• Разбиране: обяснява със свои думи какво се съобщава и как са свързани отделните части.
• Извличане на информация: намира конкретен срок, условие или изключение, необходимо за отговора.
• Оценка на твърдение: проверява дали написаното подкрепя даден извод, или за него липсват основания.

Например правилното прочитане на думата „безплатно“ не е достатъчно, ако в следващото изречение има условие за предварително записване. Вместо да питаме само „Прочете ли?“, можем да поискаме обяснение какво трябва да направи човек според текста.

Една обява и четири различни въпроса

Ето собствен пример за упражнение, а не задача от PISA:

Училищната работилница е в събота от 10:00 до 12:00 ч. Участието е безплатно. Записването е до четвъртък при класния ръководител. Учениците носят тетрадка. Материалите за изработката се осигуряват на място.

Започнете с „За какво е тази обява?“. После попитайте до кога се записват участниците и какво трябва да носят. Така разговорът минава от общия смисъл към конкретните условия.

Следващият въпрос може да бъде: „Петър решава да се запише в петък. Спазва ли обявения срок? Покажи изречението, на което се опираш.“ Накрая предложете твърдението: „Щом участието е безплатно, не е нужно записване.“ Нека детето обясни защо то не следва от обявата.

При неточен отговор не е необходимо веднага да давате правилния. Може да кажете: „Нека намерим мястото, което говори за записването.“ Целта на предложението е да направи видим начина на разсъждение, не да постави оценка.

Условията на задачите също са текстове

За упражнение може да послужи и текстова математическа задача. Преди смятането помолете ученика да обясни какво е известно, какво се търси и коя връзка между данните възнамерява да използва.

Можете да изберете подходящ пример от задачите по математика за 5. клас и първо да преразкажете условието със свои думи. Ако задачата описва покупка, уточнете дали дадена цена е за един предмет, или за всички. Изберете условие, което съответства на изучавания материал, за да можете да обсъдите прочетеното, преди да преминете към смятане.

Друг реален повод са условията и сроковете за приема след 7. клас. Помощната информация може да бъде отправна точка за разговор: кое действие има срок, за кого важи условието и къде се проверява то. Актуалните правила трябва да се сверят със съответното РУО или МОН.

Разговор вкъщи без разпит и наказание

Изберете текст с ясна практическа цел: съобщение от училище, програма на събитие или инструкция. Не е необходимо всяко четене да се превръща в проверка. За насърчаване на четенето без наказание можете да оставите детето да избере текста и въпроса, който му е интересен.

За преговор по конкретна учебна тема можете да използвате уроците и тестовете в i-learning. Изберете материал за съответния клас и помолете детето да обясни защо избира даден отговор и къде в условието или урока намира опора за него.

Няколко възможни въпроса за разговор са:

• „Кое тук е най-важното за човека, който ще участва?“
• „Къде точно намери тази информация?“
• „Какво не можем да разберем само от този текст?“
• „Какво би попитал автора, за да стане по-ясно?“

Запазете разговора свързан с действителната ситуация. Ако започне да прилича на изпит, върнете се към въпрос, който детето иска да изясни, вместо да настоявате за още отговори.

Какво конкретно да обсъдите с учителя

Занесете една или две задачи, при които е възникнало затруднение. Вместо „Защо не разбира?“, попитайте дали ученикът пропуска условие, обърква последователността, не разбира дума или дава отговор без опора в текста.

Уточнете и какво успява да направи самостоятелно. Поискайте пример за подходящ следващ текст и обсъдете каква помощ да предложите, без да решавате задачата вместо него.

Данните от PISA сами не доказват една причина за трудностите — например телефоните, семейството или преподаването. В разговора за конкретно дете е по-полезно да се опрете на наблюдавана работа: „Тук намира срока, но пропуска изключението. Как да упражним точно тази разлика?“