Креативни идеи в автомобилния дизайн: от Mini до електромобилите

Дизайнът като решение, а не като украса

Автомобилният дизайнер работи между три сили: инженерството (двигател, безопасност, производство), потребителя (място, удобство, цена) и емоцията (как изглежда и какво казва колата за собственика си). Креативното решение е онова, което съчетава трите, вместо да жертва една за сметка на другите.

Затова най-интересните истории в автомобилния дизайн не са за най-скъпите коли, а за онези, при които някой е задал различен въпрос.

Харли Ърл: когато стилът става професия

През 1927 г. Харли Ърл става първият ръководител на отдела „Art and Colour“ в General Motors – едно от първите звена в голям производител, посветени изцяло на визията на автомобилите. Ърл въвежда свободните скици и ръчно моделираните глинени макети, а също и концептуалния автомобил като инструмент за дизайн и маркетинг. Неговият Buick Y-Job от края на 30-те години често се посочва като първата концептуална кола в индустрията.

Ърл стои и зад една от най-разпознаваемите детайли на 50-те – задните „перки“. Първата се появява при Cadillac от 1948 г., по сведения вдъхновена от изтребителя Lockheed P-38 Lightning. Това е класически креативен ход: пренасяне на образ от една област (авиацията) в друга (автомобилите), за да се предаде усещане за скорост и модерност.

Има и обратна страна. Заедно с Алфред Слоун Ърл популяризира ежегодната смяна на моделите – идея, която подхранва потреблението и днес се разглежда критично. Креативността в дизайна не е неутрална: тя може да служи и на маркетинга повече, отколкото на потребителя.

Какво да вземем от Ърл

• Скицата и физическият макет са инструменти за мислене, не само за представяне.
• Аналогиите от други области (самолети, природа, архитектура) дават свежи идеи.

Mini: гениалност в квадратни сантиметри

Оригиналното Mini е представено от British Motor Corporation на 26 август 1959 г. То е отговор на криза: Суецката криза от 1956 г. води до недостиг на гориво и купонна система за бензин във Великобритания. Задачата пред сър Алек Исигонис е ясна – малка, икономична кола, в която реално се возят хора.

Решенията му са пример за креативност чрез ограничения:

• двигателят е монтиран напречно, за да заема по-малко дължина;
• скоростната кутия е в картера на двигателя, вместо отделно;
• предно задвижване, което освобождава пода от кардан;
• колелата са изтласкани в ъглите, а гумите са 10-инчови.

Резултатът: около 80% от площта на пода остава за пътници и багаж, а колата има почти картинг поведение на пътя. Формата на Mini не е „стилизирана“ – тя е следствие от вътрешната логика.

Какво да вземем от Mini

• Започнете от вътре навън: от нуждата на човека, не от силуета.
• Поставете под въпрос „задължителните“ решения (къде стои двигателят, колко големи са колелата).

Citroën DS: колата, която „падна от небето“

Когато Citroën DS е показан на Парижкото автомобилно изложение през 1955 г., за първите 15 минути са направени 743 поръчки, а до края на деня – около 12 000. Формата е дело на Фламинио Бертони и инженера Андре Льофевр, а хидропневматичното самонивелиращо се окачване на Пол Маже осигурява изключително меко возене.

DS е пример за дизайн, в който формата и техниката вървят заедно: аеродинамичното, футуристично тяло е част от технологичното обещание. При серията от 1967 г. DS въвежда и завиващи фарове в масово производство. Френският философ Ролан Барт пише есе за колата и я сравнява с нещо, „паднало от небето“ – знак, че автомобилът е станал културен обект, а не само превозно средство.

Какво да вземем от DS

• Смелата форма се приема, когато зад нея стои реално предимство.
• Иновацията е цялостна: окачване, светлини и визия разказват една история.

Електромобилите: аеродинамиката отново е звезда

При електромобилите всяко намаление на въздушното съпротивление е директно повече пробег. Затова дизайнерите отново работят с аеродинамиката като основен материал. Прототипът Mercedes-Benz Vision EQXX, показан в началото на 2022 г., е с коефициент на въздушно съпротивление 0,17 (за сравнение – серийният EQS е с 0,20) и цел за пробег над 1000 км с едно зареждане. На покрива има тънки соларни панели, които по данни на производителя добавят до 25 км пробег.

Важно уточнение: EQXX е технологичен прототип, а не сериен модел, и данните за концептуални автомобили обикновено се различават от тези на серийните коли. Но той показва как ограничението (батерията) отново насочва формата.

Електромобилите отварят и други въпроси, които преди не съществуваха: нужна ли е голяма предна решетка, когато няма голям двигател за охлаждане? Как да изглежда колата „отпред“, ако отпред има багажник? Отговорите все още се търсят – и точно затова това е едно от най-интересните времена за автомобилния дизайн.

Упражнение: мислете като автомобилен дизайнер

Опитайте с деца, ученици или екип:

1. Изберете проблем, а не форма. Например „кола за един човек в претоварен град“ или „автомобил за възрастни хора“.
2. Поставете три ограничения. Дължина под 2,5 м, без врати отстрани, бюджет колкото на велосипед.
3. Скицирайте десет бързи варианта за по една минута всеки – без оценка.
4. Вземете аналогия от друга област – птица, обувка, куфар, ракета – и я приложете към един от вариантите.
5. Направете физически модел от картон или пластилин. Както при глинените макети на Ърл, ръцете откриват проблеми, които скицата крие.
6. Защитете идеята си в три изречения: какъв проблем решава, на кого помага, какво жертва.

Повече идеи за развиване на изобретателност ще намерите в материала ни за креативното мислене с примери от роботиката.

Често задавани въпроси

Какво е концептуален автомобил?

Прототип, създаден да покаже идеи за дизайн и технологии, а не непременно за серийно производство. Харли Ърл е сред първите, които го използват като инструмент за дизайн и маркетинг.

Защо дизайнерите все още правят глинени модели?

Физическият модел позволява да видиш и пипнеш формата в истински мащаб и светлина. Ръчното моделиране с глина е въведено от екипа на Ърл в GM още в края на 20-те години.

Защо електромобилите изглеждат толкова „заоблени“?

Защото по-ниското въздушно съпротивление означава по-голям пробег с едно зареждане. Затова аеродинамиката е сред основните задачи пред дизайнерите им.

Как да развиваме креативност чрез дизайн при децата?

Давайте им реален проблем и ограничения, насърчавайте много бързи скици и физически модели и питайте „за кого е това и какво решава?“, а не само „красиво ли е?“.