Как да проверим официалните почивни дни в България

Нормативната рамка: кои са официалните празници по Кодекса на труда

Всяко планиране на годишния отпуск, семейните пътувания или работните графици в България стъпва върху един-единствен законов източник – Кодекса на труда (КТ). Разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от КТ дава изчерпателен списък на дните, които държавата признава за официални празници.

Официалните празници в Република България са:

• 1 януари – Нова година;
• 3 март – Ден на Освобождението на България от османско иго – национален празник;
• 1 май – Ден на труда и на международната работническа солидарност;
• 6 май – Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;
• 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност;
• 6 септември – Ден на Съединението;
• 22 септември – Ден на Независимостта на България;
• 24 декември – Бъдни вечер;
• 25 и 26 декември – Рождество Христово;
• Велики петък, Велика събота и Великден (неделя и понеделник) – общо четири дни, чиито конкретни дати се определят ежегодно според православния църковен календар;
• 1 ноември – Ден на народните будители. Важно уточнение: по силата на същия законов текст 1 ноември е неприсъствен ден единствено за всички учебни заведения в страната (училища, детски градини, университети), докато за всички останали стопански отрасли той остава редовен работен ден.

От правна гледна точка националният празник (3 март) има статут на официален празник с най-високо държавно значение, но режимът на почивка при него е напълно идентичен с останалите дни от списъка.

Правилото за уикенда: кога понеделникът става почивен ден

Един от най-честите източници на объркване сред гражданите е свързан с начина, по който се компенсират празниците, съвпадащи със събота или неделя. В миналото в България действаше практиката на т.нар. „сливане на празници“ с решение на Министерския съвет, което водеше до дълги почивни поредици, но налагаше последващо „отработване в събота“. Тази практика създаваше сериозен стрес, нарушаваше биологичния ритъм с шестдневни работни седмици и затрудняваше финансовото планиране на бизнеса.

Считано от 1 януари 2017 г., с промяна в чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда, тази система бе окончателно отменена и заменена с ясен автоматичен механизъм:

„Когато официалните празници по ал. 1, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.“

Как работи това на практика:

• Ако 3 март или 6 май се падне в неделя, следващият понеделник автоматично става неприсъствен (почивен) ден.
• Ако официален празник се падне в събота, отново се почива в следващия понеделник.
• Когато коледните празници (25 и 26 декември) съвпаднат със събота и неделя, първите два работни дни след тях – понеделник и вторник (27 и 28 декември) – стават неприсъствени дни.
• Изключението за Великден: Тъй като великденските празници по дефиниция обхващат петък, събота, неделя и понеделник (четири поредни почивни дни), за тях не се полага допълнителен компенсаторен вторник.

При този механизъм нито един официален празник не се „губи“, като същевременно никога не се налага отработване през уикенда.

Разлика между „официален празник“ и „неприсъствен ден“ при заплащането

Макар в разговорния език термините „официален празник“ и „неприсъствен ден“ често да се използват като синоними, в трудовото право те пораждат коренно различни финансови последици за служителите и работодателите.

Разграничението има ключово значение при изчисляване на възнаграждението за положен труд:

1. Работа на официален празник (чл. 264 от КТ): Трудът, положен в ден на официален празник (независимо дали служителят работи на редовен график при сумирано изчисляване на работното време или извънредно), се заплаща със задължително увеличение от не по-малко от 100% – тоест двойно възнаграждение. Ако този труд представлява и извънреден труд, върху него се начислява и допълнително увеличение съгласно чл. 262, ал. 1, т. 3 от КТ.
2. Работа в неприсъствен ден (понеделник след уикенд по чл. 154, ал. 2): Този ден е законов почивен ден, но не е официален празник. Затова трудът в неприсъствен ден не се удвоява автоматично по чл. 264. Ако служителят работи при подневно отчитане на работното време, тази работа представлява извънреден труд в почивен ден и се заплаща с увеличение от най-малко 75% (чл. 262, ал. 1, т. 2 от КТ). Ако служителят дава дежурство по предварително утвърден график при сумирано работно време, денят се третира като обикновен работен ден по график без допълнително празнично надписване.

Познаването на тази правна разлика предпазва работниците от ощетяване и помага на счетоводителите да избегнат грешки при начисляването на заплатите.

Надеждни източници за проверка на работния календар

За да сте сигурни в актуалността на почивните дни за всяка конкретна година, използвайте единствено първични и институционални източници:

• Правно-информационният портал Lex.bg и „Държавен вестник“: Единствените източници, гарантиращи точния и действащ текст на чл. 154 от Кодекса на труда с всички приети поправки.
• Официалният портал на Министерския съвет (gov.bg): На него се публикуват правителствените решения, ако по изключение на основание чл. 154, ал. 3 кабинетът обяви еднократни неприсъствени дни по повод честване на важни исторически събития или дни на национален траур.
• Българската телеграфна агенция (БТА) и Министерството на труда и социалната политика (МТСП): В края на всяка календарна година МТСП публикува официален бюлетин за работните дни, работните часове и официалните почивни дни за следващата година, който се разпространява официално чрез БТА.

Пълния официален календар на неработните дни и дългите уикенди за цялата година можете да следите в praznici.net.

Избягвайте случайни интернет сайтове за календари и любителски форуми. В тях често фигурират остарели правила отпреди 2017 г. за отработване в събота или погрешно изчислени подвижни великденски дати, което може да провали планираната ви отпуска.

Често задавани въпроси

Ако официален празник се пада в събота, почива ли се в понеделник?

Да. Съгласно чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда, когато официален празник съвпадне със събота или неделя, първият работен ден след уикенда (понеделник) е неприсъствен за всички работещи на стандартна петдневна работна седмица.

Денят на народните будители (1 ноември) почивен ден ли е за всички?

Не. Текстът на Кодекса на труда изрично посочва, че 1 ноември е неприсъствен ден единствено за учебните заведения. Служителите във всички останали държавни и частни сектори работят при стандартен работен режим.

Приспадат ли се официалните празници от платения годишен отпуск?

Не. Официалните празници и неприсъствените дни по чл. 154 от КТ не се броят за дни от разрешения платен годишен отпуск. Ако заявите отпуск за седмица, в която има официален празник, от полагащия ви се годишен лимит се отнемат само действителните работни дни.

Може ли работодател едностранно да нареди отработване в събота на неприсъствен ден?

Не, това е напълно незаконосъобразно. След реформата от 2017 г. правната фигура „отработване на сливани празнични дни в събота“ не съществува в българското законодателство. Неприсъствените дни по чл. 154, ал. 2 са законово установена почивка и не подлежат на отработване.