Какъв празник е днес: как да проверим и защо календарите се разминават

Три различни въпроса зад „какъв празник е днес“

Когато някой пита „какъв празник е днес“, обикновено иска да знае едно от три неща:

• има ли църковен празник – кой светец или събитие се почита на тази дата;
• почиваме ли – дали денят е официален празник и неработен;
• кой има имен ден – на кого да се обадим с пожелание.

Към тях може да се добавят и народните обичаи, професионалните празници и международните дни, които също имат своите дати, но обикновено не са почивни.

Тези категории се припокриват само понякога. Повечето църковни празници са работни дни, а някои официални почивни дни нямат църковен характер. Затова един и същ ден може да е „празник“ за едни и обикновен работен ден за други. Как точно се определя кои дни са неработни, обясняваме в статията как да проверим официалните почивни дни, а връзката между светците и имената – в как се определя имен ден.

Най-бързият начин да проверите

Ако ви трябва отговор за секунди, най-удобно е да отворите дневна страница, която събира и трите вида информация:

• На страницата какъв празник е днес в PublicHolidays.bg виждате празниците на текущата дата с етикет дали са почивни, църковни или народни, какво предстои утре, следващите пет празника и колко дни остават до Коледа, Нова година, 3 март и Великден.
• Ръководството какъв празник е днес и как да проверим показва дали денят е почивен, кой има имен ден и кой църковен празник се отбелязва, като посочва и откъде е взета информацията.
• В Празници ще намерите пълния календар по раздели – църковни, национални, сезонни, а също и празниците на други религии.
• Ако ви интересува само именният ден, Имен ден показва кой празнува днес и в следващите дни, заедно със значението на имената.

Ако планирате пътуване, отпуск или гледане на любима програма, имайте предвид, че при официалните празници се променя и графикът на много услуги – дори телевизионните сериали се местят. За последното пишем в статията теленовелас по български.

Защо календарите се разминават: стар и нов стил

Понякога два източника дават различни дати за един и същ празник. Най-честата причина е разликата между Юлианския календар (стар стил) и Григорианския (нов стил).

Юлианският календар е използван в България до 1916 г. Григорианският е въведен у нас на 1 април 1916 г. по стар стил – този ден става 14 април 1916 г. по нов стил, като са прескочени 13 дати, натрупани като разлика между двата календара.

Българската православна църква обаче не приема новия стил веднага. Тя използва Юлианския календар до 1968 г., когато преминава към т.нар. Новоюлиански календар. Затова до 1968 г. у нас Коледа се празнува на 25 декември по стар стил, което съвпада със 7 януари по нов стил, а Трифон Зарезан – на 1 февруари по стар стил, т.е. 14 февруари по нов стил. След промяната Църквата премества празниците си 13 дни по-рано и днес те имат същите номера на датите, каквито са имали в стария стил.

Сръбската и Руската православна църква и днес служат с Юлианския календар. Затова, когато видите, че в Сърбия или Русия Коледа е на 7 януари, това не е грешка – просто датата е по стария стил, пренесена в гражданския календар.

Същата логика важи и за историческите събития. Ако една година е преди 1916 г., датата в старите документи е по стар стил и при превръщането в нов стил към нея се добавят дни. Това обяснява защо в различни справочници понякога се срещат две дати за едно и също събитие.

Защо Великден е всяка година на различна дата

Освен празниците с постоянна дата има и подвижни празници. Най-важният от тях е Великден. Още през 325 г. в Никея, на Първия вселенски събор, е прието правило мястото на подвижните празници в календара да се определя спрямо пролетното равноденствие. Затова Великден и свързаните с него празници се местят всяка година, а заедно с тях се местят и почивните дни около тях.

Най-лесно е да не изчислявате сами, а да видите датата в готов календар. Например дневната страница на PublicHolidays.bg показва и обратното броене до следващия Великден.

Кога да се доверите на официалния източник

Сайтовете с празници са удобни, но при съмнение е добре да сверите информацията с първоизточника:

1. За църковните празници – с църковния календар на Българската патриаршия. Там за всеки ден са посочени почитаните светци, има месечни календари, архив по години и отделни раздели за неподвижните и подвижните празници и за постите.
2. За почивните дни – с Кодекса на труда и решенията на Министерския съвет, които определят официалните празници и евентуалните допълнителни почивни дни.
3. За имените дни – с църковния календар, защото именният ден следва паметта на светеца, а не обратното.

Чести грешки

• „Има църковен празник, значи почиваме.“ Не е задължително – повечето църковни празници са работни дни.
• „Именният ден е само на една дата.“ Много имена имат повече от един празник в годината, затова проверете конкретното име.
• „Друг сайт дава друга дата, значи единият греши.“ Понякога единият използва стар стил, а другият нов, или единият отбелязва народния обичай, а другият – църковния празник.

Често задавани въпроси

Защо в Сърбия и Русия Коледа е на 7 януари?

Защото Сръбската и Руската православна църква използват Юлианския календар (стар стил). Техният 25 декември днес съвпада със 7 януари по Григорианския календар. Българската църква е празнувала Коледа по същия начин до 1968 г.

Всеки църковен празник почивен ден ли е?

Не. Почивни са само официалните празници, определени в Кодекса на труда, и допълнителните дни, които обяви Министерският съвет. Повечето църковни празници са работни дни.

Къде най-бързо да проверя какъв празник е днес?

На дневната страница „Какъв празник е днес“ в PublicHolidays.bg виждате празниците на датата, следващите празници и колко остава до Коледа и Великден. За църковните празници най-точен е календарът на Българската патриаршия.