Креативност: какво е, примери и как се развива

Какво означава креативност

Думата „креативност“ идва от латинското creare – „създавам“. На български често я превеждаме като „творчество“ или „творческо мислене“. В психологията обаче има по-точно разбиране от „умение да рисуваш“ или „артистичност“.

В научната литература се говори за „стандартна дефиниция“ на креативността – така е озаглавена и статия на Марк Рънко и Г. Дж. Йегер в Creativity Research Journal от 2012 г. Според нея креативността изисква едновременно оригиналност и ефективност. Психологът Майкъл Мъмфорд обобщава консенсуса в областта като „създаване на нови, полезни продукти“. С други думи, една идея е креативна, когато е нова – поне за конкретния контекст – и в същото време работи, полезна е или има стойност.

Защо са нужни и двете? Ако нещо е само ново, но безполезно, то е просто странно. Ако е само полезно, но познато, то е рутина. Случайно натиснати клавиши дават оригинална поредица от букви, но не и креативен текст.

Креативността не е само за гении

Психолозите Джеймс Кауфман и Роналд Бегето предлагат модела на „четирите C“, който показва, че творчеството има различни нива:

• Mini-c – личното откритие: дете, което само разбира как работи лостът, или възрастен, който намира нов смисъл в прочетена книга.
• Little-c – ежедневната креативност: да сготвите вечеря от остатъците в хладилника, да измислите игра за дете в чакалнята, да решите битов проблем по нов начин.
• Pro-c – професионалната креативност: дизайнер, инженер, учител или програмист, които създават работещи нови решения в своята област, без непременно да са известни.
• Big-C – творчеството, което променя цяла област и остава в историята.

Повечето от нас живеят и работят в първите три нива – и точно там тренировката има най-голям смисъл.

Примери за креативност в ежедневието

• Учителка превръща урока по дроби в „пицария“, в която учениците делят пици.
• Родител измисля система със стикери, за да превърне сутрешното обличане в игра.
• Малка фирма продава остатъците от плат като комплекти за шиене за деца.
• Служител предлага да се обединят два отчета, които се попълват с едни и същи данни.
• Пенсионер ремонтира стар велосипед с части от два други.

Във всеки пример има нещо ново за ситуацията и има реална полза – двете съставки от дефиницията.

Как работи творческото мислене

Дивергентно и конвергентно мислене

Психологът Дж. П. Гилфорд разграничава два режима на мислене. Дивергентното търси много възможни отговори на отворен въпрос – „за какво може да се използва една тухла?“. Конвергентното търси единствения верен или най-добър отговор. Креативният процес се нуждае и от двете: първо да генерирате много идеи, после да изберете и доразвиете най-добрата. Самият Рънко обаче напомня, че дивергентното мислене не е равно на креативност – много идеи не означава непременно нови и полезни идеи.

Етапите на творческия процес

Още през 1926 г. Греъм Уолъс в книгата си „Изкуството на мисълта“ описва етапите, през които минава една идея:

1. Подготовка – събирате информация и се потапяте в проблема.
2. Инкубация – оставяте проблема да „отлежи“, докато правите нещо друго.
3. Предчувствие – усещане, че решението е близо.
4. Озарение – идеята изплува.
5. Проверка – оценявате дали идеята наистина работи.

Често моделът се опростява до четири етапа. Практическият извод е важен: прекъсването на работата по проблем не е непременно загуба на време. Но инкубацията работи само след истинска подготовка.

Методи за развиване на креативността

Мозъчна атака (brainstorming)

Методът е разработен от рекламиста Алекс Озбърн и популяризиран в книгата му „Приложно въображение“ от 1953 г. Правилата му са четири:

1. Търсете количество – колкото повече идеи, толкова по-голям шанс за добра.
2. Без критика по време на генерирането – оценката идва по-късно.
3. Добре дошли са дори странни идеи.
4. Комбинирайте и надграждайте идеите на другите.

Важна уговорка: Озбърн твърди, че групите генерират повече идеи от отделните хора, но значителна част от изследванията опровергават това. Преглед на 22 изследвания на Дил и Щрьобе установява, че групите, които правят мозъчна атака заедно, в огромната си част генерират по-малко идеи от същия брой хора, работещи поотделно. Сред причините са, че хората се изчакват да говорят, страхуват се от оценка и неволно се „нагаждат“ към идеите на другите.

Как да го приложите по-добре: нека всеки първо запише идеите си сам за 5–10 минути и едва след това ги обсъдете заедно.

SCAMPER

Методът е описан от Боб Еберле през 1971 г. като игра за развиване на въображението при децата, като използва въпросите на Озбърн. Взимате съществуващ продукт, процес или идея и я „прекарвате“ през седем въпроса:

• S – заменете: какво мога да заменя с нещо друго?
• C – комбинирайте: с какво мога да го съчетая?
• A – адаптирайте: как мога да го пригодя към друга ситуация?
• M – променете: какво мога да увелича, намаля или видоизменя?
• P – използвайте за друго: къде другаде може да е полезно?
• E – премахнете: без какво може да мине?
• R – обърнете или пренаредете: какво става, ако сменя реда или направя обратното?

Пример: семейна неделна закуска. „Комбинирай“ – закуска и разходка в парка. „Премахни“ – без телефони на масата. „Обърни“ – децата готвят, родителите помагат.

Шестте мислещи шапки

Метод на Едуард де Боно от 1985 г. Вместо всички в една среща да мислят хаотично, групата „слага“ една и съща шапка едновременно:

• Бяла – факти и информация.
• Червена – чувства, интуиция, първа реакция.
• Черна – критика, рискове, слаби места.
• Жълта – ползи и възможности.
• Зелена – нови идеи и алтернативи.
• Синя – управление на процеса: къде сме, какво следва.

Методът е полезен особено в екипи, където едни постоянно критикуват, а други само предлагат – така всяка гледна точка получава собствено време.

Мисловни карти

Терминът „мисловна карта“ (mind map) е популяризиран от британския автор Тони Бюзан с телевизионната поредица Use Your Head на Би Би Си от 1974 г. В центъра на листа поставяте основната тема, от нея излизат главни клонове, а от тях – по-малки разклонения. Формата помага да видите връзки, които в списъка остават скрити.

Доказателствата за ефекта са смесени. Някои изследвания показват умерена полза за запомнянето, а мета-анализ за сродните концептуални карти установява, че те са по-ефективни от четенето на текст или слушането на лекция, но резултатите между отделните проучвания силно се различават. Затова гледайте на мисловните карти като на удобен инструмент, а не като на чудодейна техника.

Разходката

Изследване на Мерили Опецо и Даниел Шварц от Станфордския университет с 176 участници показва, че ходенето увеличава генерирането на идеи. В един от експериментите творческата продукция при ходене на пътечка е средно с 60% по-висока, отколкото при седене, а ефектът се задържа малко и след като човек седне. Ходенето навън и вътре дава сходни резултати. Ограничението е, че ходенето помага на дивергентното мислене, но не и на задачи с един верен отговор, където участниците се справят дори малко по-зле. Както казва самата Опецо, разходката няма да ви превърне в Микеланджело, но може да помогне в началните етапи на творческия процес.

Навици, които поддържат креативността

• Събирайте суровина. Четете, пътувайте, разговаряйте с хора от други професии. Новите идеи често са нови комбинации от стари.
• Разделяйте генерирането от оценяването. Първо много идеи, после строг подбор.
• Записвайте идеите веднага. Бележник или приложение в джоба.
• Давайте време на инкубацията. Оставете трудния проблем за ден и се върнете към него.
• Пазете време за дълбока работа. Креативността изисква фокус – вижте техниките за концентрация.
• Приемайте провалите. Повечето идеи няма да проработят – това е нормалната цена на добрите.

Често задавани въпроси

Какво е креативност с прости думи?

Способността да създавате нещо ново, което в същото време е полезно или ценно. Самата новост не е достатъчна – идеята трябва и да работи.

Вродена ли е креативността или може да се развие?

Хората се различават, но голяма част от творчеството е ежедневно и професионално, а не гениално. Методи като SCAMPER, шестте шапки и правилно организираната мозъчна атака помагат на всеки да генерира повече и по-разнообразни идеи.

Работи ли груповата мозъчна атака?

Като групово занимание тя обикновено дава по-малко идеи, отколкото същите хора биха измислили поотделно. По-добре е всеки първо да пише идеи сам и чак след това групата да ги обсъжда и комбинира.

Кой метод да избера?

За подобряване на съществуващ продукт или процес – SCAMPER. За обсъждане на решение в екип – шестте шапки. За подреждане на сложна тема – мисловна карта. За начален поток от идеи – самостоятелно писане, после обсъждане, по възможност след разходка.