Парите и щастието: каква е връзката между доходите и удовлетворението

Кратък отговор: парите помагат, но не еднакво и не безкрайно

Ако някой ви каже „парите не носят щастие“, той е прав само наполовина. Ако ви каже „с повече пари всичко се решава“ – греши в другата посока. Изследванията през последните петнайсет години рисуват по-интересна картина: по-високите доходи са свързани с по-голямо удовлетворение, особено когато изваждат човек от недоимъка, но ефектът зависи от това какво питаме, кого питаме и как харчим парите.

Две различни „щастия“: чувство и оценка

Ключът към спора е, че „щастие“ може да означава две различни неща:

• Емоционално благополучие – какво изпитваме в обикновения ден: радост, спокойствие, тревога, тъга, напрежение.
• Оценка на живота – какво казваме, когато се отдръпнем и си помислим: „Как върви животът ми като цяло?“

Даниел Канеман и Ангъс Дийтън анализират през 2010 г. над 450 000 отговора от ежедневно проучване на Gallup в САЩ. Резултатът им става прочут: оценката на живота продължава да расте с дохода, без да намерят таван дори над 120 000 долара годишно, но ежедневното емоционално благополучие спира да се подобрява около 75 000 долара. Самите автори го обобщават така: високият доход купува удовлетворение от живота, но не и щастие.

Тяхното изследване има и по-малко цитиран, но много важен извод: ниският доход е свързан както с по-ниска оценка на живота, така и с по-лошо емоционално благополучие, и усилва болката от житейски удари като развод, болест или самота. С други думи, бедността прави трудните моменти още по-тежки.

Има ли таван? Спорът и неговото разрешаване

През 2021 г. Матю Килингсуърт публикува данни, получени чрез приложение, което няколко пъти на ден пита хората как се чувстват. Той не открива плато – щастието продължава да расте с дохода и след 75 000 долара.

Вместо да спорят години наред, Канеман и Килингсуърт правят т.нар. „съперническо сътрудничество“ – двамата работят заедно, с Барбара Мелърс като неутрален арбитър. Резултатите, публикувани през 2023 г. в списание PNAS, показват, че двата извода не си противоречат:

• За повечето хора по-високият доход е свързан с постепенно все по-голямо щастие, без ясен таван.
• За най-нещастните хора във всяка група по доход щастието расте рязко до около 100 000 долара годишно и след това спира да се покачва.
• При най-щастливите връзката дори се засилва над 100 000 долара.

Килингсуърт обяснява изключението просто: това са хора, които са финансово добре, но нещастни. Неговото обобщение е, че парите не са тайната на щастието, но вероятно могат да помогнат малко.

Изводът за всекидневието: ако нещастието ви идва от депресия, загуба, самота или труден брак, по-високата заплата вероятно няма да реши проблема. Ако идва от постоянен стрес как да платите сметките, повече пари могат да променят много.

Важно уточнение: тези числа са за САЩ, в долари, за определен период. Те не могат директно да се пренесат към заплатите в България. Ценното в тях е посоката, не точната сума.

Какво показват данните за България

По данни на Евростат за 2022 г. жителите на България дават най-ниската оценка в ЕС за удовлетвореността от финансовото си положение – 4,6 от 10 при средно 6,6 за Съюза. Следващите най-ниски оценки са в Гърция (5,3) и Хърватия (5,7).

Това не означава, че българите „не умеят да са щастливи“. По-скоро потвърждава, че в страна с по-ниски доходи финансовата несигурност е реален източник на стрес и тук ефектът на парите върху благополучието вероятно е по-осезаем, отколкото в най-богатите държави.

Не само колко, а как харчим

Може би най-практичната част от изследванията е, че начинът на харчене има значение.

Харченето за другите

Елизабет Дън, Лара Акнин и Майкъл Нортън публикуват през 2008 г. в списание Science три свързани изследвания. Хората, които дават по-голяма част от дохода си за другите – подаръци, дарения, – съобщават, че са по-щастливи. Същото се вижда и при проследяване на това как хора харчат неочаквано получена сума. А в експеримент хора, които получават малка сума и трябва да я похарчат за някой друг, после се чувстват по-щастливи от тези, които я харчат за себе си. Авторите подчертават, че начинът на харчене може да е поне толкова важен, колкото размерът на дохода.

Купуването на време

През 2017 г. екип с участието на Ашли Уиланс и Елизабет Дън анкетира над 6200 възрастни в САЩ, Канада, Дания и Нидерландия. Хората, които плащат за услуги, спестяващи време – доставка на храна, почистване, поддръжка на двора, – съобщават за по-голямо удовлетворение от живота. В малък експеримент с 60 души в Канада участниците получават по 40 долара в два последователни уикенда: веднъж ги харчат за нещо, което им спестява време, веднъж – за вещ. След покупката на време съобщават за по-малко стрес и по-добро общо благополучие.

Това е малко изследване и не бива да се надценява, но идеята е полезна: ако имате избор между нова вещ и няколко освободени часа седмично, вторият вариант често е по-добрата инвестиция в благополучието.

Практични изводи

1. Първо сигурност, после удоволствия. Буферът за непредвидени разходи намалява тревожността повече от поредната покупка. Ако имате дългове, планът за изплащането им често облекчава повече, отколкото си мислим.
2. Не сравнявайте вашия доход със „съседа“. Изследванията за дохода говорят за средни стойности в големи групи; личното ви удовлетворение зависи и от много други неща.
3. Харчете за преживявания с хора, които обичате, и за другите. Дори малки суми, похарчени за някой друг, могат да дадат по-голямо удовлетворение от покупка за себе си.
4. Купувайте си време, когато можете. Делегирането на досадни задачи може да освободи време за почивка, близки и движение.
5. Не жертвайте всичко за по-висок доход. Ако допълнителната работа изяжда съня, връзките и здравето, нетният ефект може да е отрицателен. Повече за факторите, които наистина имат тежест, вижте в Как да бъдем щастливи.

Тази статия не е финансов съвет. При сериозни финансови затруднения или свръхзадлъжнялост е разумно да потърсите консултация със специалист.

Често задавани въпроси

Вярно ли е, че след определена заплата щастието спира да расте?

Не съвсем. Ранното изследване на Канеман и Дийтън откри такъв таван за ежедневните емоции, но по-новото им съвместно изследване с Килингсуърт показва, че таванът важи главно за най-нещастната част от хората. За повечето щастието продължава да расте с дохода, макар и все по-бавно.

Защо богатите хора също могат да са нещастни?

Защото парите премахват част от проблемите – несигурността, липсата на достъп до услуги, – но не и други: самота, конфликти, загуби, психични трудности. Изследователите описват изрично група от хора, които са финансово добре, но нещастни.

Как да харча парите си, за да ми носят повече удовлетворение?

Изследванията сочат три посоки: харчене за другите, за преживявания и за освобождаване на време. Ефектите са умерени, но се постигат дори с малки суми.

Важи ли това за България, щом изследванията са от САЩ?

Конкретните суми не важат, но общата посока – че доходите са по-важни, когато изваждат човек от недоимъка – е още по-приложима в страна, където удовлетвореността от финансовото положение е най-ниската в ЕС.