Невербална комуникация: езикът на тялото и примери

Какво включва невербалната комуникация

Невербалното общуване е всичко, което предаваме без езикова система. Обикновено се разделя на няколко канала:

• Изражение на лицето – усмивка, намръщване, повдигнати вежди. Това е може би най-богатият невербален канал.
• Поглед и зрителен контакт – колко дълго гледаме някого, отместваме ли очи, накъде гледаме, докато говорим.
• Жестове – движения на ръцете и главата, които илюстрират думите („ей толкова голямо“) или ги заместват (махване за поздрав).
• Поза и движение на тялото – отпусната или напрегната стойка, обърнато към събеседника или встрани тяло.
• Паралингвистика – как звучи гласът: тон, сила, темп, паузи, въздишки. Едно „добре“ може да означава съгласие, примирение или раздразнение.
• Проксемика – дистанцията, която пазим. Твърде близо се възприема като натрапване, твърде далеч – като студенина.
• Докосване – ръкостискане, потупване по рамото, прегръдка.
• Хронемика – отношението към времето: закъснения, колко бързо отговаряме, колко дълго чакаме.
• Външен вид и среда – облекло, подредба на пространството, предмети около нас.

Невербалните сигнали изпълняват различни роли: подсилват думите, заместват ги, регулират разговора (кимване „продължавай“, вдигната ръка „искам думата“) или им противоречат.

Митът „93% от общуването е невербално“

Едно от най-разпространените твърдения в популярната литература гласи, че думите носят само 7% от смисъла, тонът – 38%, а лицето – 55%. Числата наистина идват от изследване, но то казва нещо много по-тясно.

Психологът Албърт Мехрабиан ги извежда през 1967 г., като комбинира два експеримента. В тях участниците слушат отделни думи (а не разговор), записани с различен тон, и гледат черно-бели снимки на лица. Изследвани са само положителни и отрицателни нагласи – харесване и нехаресване, а участниците са били само жени. Позата, жестовете и истинското общуване изобщо не са включени.

Самият Мехрабиан изрично пише, че ако човек не говори за чувствата или нагласите си, тези съотношения не са приложими. Реалният извод е по-скромен, но полезен: когато думите и тонът или изражението си противоречат и става дума за чувства, хората вярват повече на невербалното. Ако някой каже „Радвам се за теб“ със свити устни и равен глас, ще прочетем по-скоро недоволство. Но ако някой ви диктува адрес, 93% от информацията със сигурност не са в жестовете му.

Има ли универсален език на тялото

Отчасти. Изследванията на Пол Екман и колеги, включително сред народа форе в Папуа – Нова Гвинея, които почти не са имали досег с филми и списания, показват, че някои изражения на основни емоции като радост, гняв, страх и отвращение се разпознават в много различни култури.

В същото време всяка култура има свои „правила за показване“ – кой каква емоция може да прояви пред кого и кога. Затова едно и също чувство се изразява открито в една среда и се прикрива в друга.

При жестовете разликите са още по-големи. Най-близкият пример е у нас: в България, както и в Гърция, Кипър и Турция, еднократното вдигане на главата нагоре означава „не“, което често обърква чужденци. Кръгът от палец и показалец, вдигнатият палец, разстоянието при разговор и силата на ръкостискането също се тълкуват различно в различните страни. Затова при работа с хора от друга култура е по-безопасно да питаме, отколкото да предполагаме.

Може ли езикът на тялото да издаде лъжа

Тук популярните съвети най-силно се разминават с науката. Обзорите на изследванията за разпознаване на лъжа показват, че обикновеният човек открива лъжата горе-долу на ниво случайност, а и професионалисти като полицаи не се справят значимо по-добре. Сигнали като избягване на погледа или нервно въртене на ръцете не са надеждни признаци на лъжа – те могат да означават срамежливост, притеснение, културна норма за учтивост или просто умора.

Практическият извод: невербалните сигнали са повод за въпрос, а не доказателство. Вместо „Не ме гледаш в очите, значи лъжеш“ е по-честно да кажете: „Струва ми се, че нещо те притеснява – така ли е?“

Примери от ежедневието

• На интервю за работа – кандидат отговаря уверено, но седи на ръба на стола и стиска химикалката. Вероятно е напрегнат, а не неискрен. Добрият интервюиращ ще го успокои, не ще го „хване“.
• С дете – родител казва „Не съм ти ядосан“, но гласът му е рязък. Детето реагира на тона. По-добре е да назовем чувството: „Ядосан съм, но не на теб, а на ситуацията.“
• Във видеоразговор – камерата е над екрана, затова, ако гледаме лицето на събеседника, изглежда, че гледаме надолу. Поглед към камерата при важни моменти създава усещане за контакт.
• В писмените съобщения – липсват тон и изражение, затова кратките отговори („Ок.“) лесно се тълкуват като студени. Тук хронемиката (скоростта на отговор) и пунктуацията поемат част от невербалната роля.

Как да използваме невербалната комуникация съзнателно

1. Търсете съответствие. Най-убедително звучим, когато думите, тонът и тялото казват едно и също.
2. Четете групи от сигнали, а не отделен жест. Скръстените ръце може да значат студ, удобство или защита; заедно с извърнато тяло и кратки отговори картината е по-ясна.
3. Сравнявайте с обичайното поведение на човека. Важна е промяната, а не жестът сам по себе си.
4. Отчитайте контекста и културата. Дистанцията, докосването и зрителният контакт имат различни норми.
5. Проверявайте с думи. Ако сигналите ви объркват, попитайте.

Невербалната комуникация е само част от цялото – за модела, елементите и бариерите вижте какво е комуникация. А когато някой съзнателно използва тон, мимики и паузи, за да ни натисне, полезен е материалът как да разпознаем опитите за манипулация.

Често задавани въпроси

Каква е разликата между вербална и невербална комуникация?

Вербалната използва език – говорим, пишем или използваме жестов език. Невербалната е всичко останало: лице, поглед, жестове, поза, дистанция, тон на гласа.

Тонът на гласа вербален ли е или невербален?

Невербален. Думите са вербалната част, а начинът, по който ги произнасяме – височина, сила, темп, паузи – е паралингвистика, която се смята за невербален канал.

Мога ли да науча езика на тялото като речник?

Не съвсем. Отделните жестове нямат фиксирано значение – зависят от човека, ситуацията и културата. По-полезно е да тренирате наблюдателност и да проверявате впечатленията си с въпроси.

Скръстените ръце означават ли, че човекът е затворен?

Не непременно. Може да му е студено, удобно или да мисли. Тълкувайте жеста заедно с другите сигнали и с думите.