Как да проверяваме достоверността на информация в интернет

Започнете с конкретното твърдение, не с впечатлението

Преди да решите дали една публикация заслужава доверие, прочетете повече от заглавието. Проверете какво точно твърди текстът и дали приложените източници действително го подкрепят. Това са отделни стъпки в насоките на Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA), възпроизведени от библиотеката на Illinois State University. (guides.library.illinoisstate.edu)

Представете си публикация със заглавие „От утре всички училища затварят“. Това е измислен пример за упражнение, не действителна новина. За проверката го разделете на въпроси: кои училища, в кое населено място, от коя дата и според чие решение?

Така задачата става ясна: не да оцените дали заглавието звучи убедително, а да намерите съобщение, което потвърждава конкретните подробности.

Проверете източника извън собствения му сайт

Отворете разделите „За нас“, „Редакция“ и „Контакти“, ако има такива. Потърсете кой стои зад публикацията и каква е заявената цел на изданието. След това проверете организацията извън собствената ѝ страница. Самоописанието е отправна точка, не достатъчно основание за доверие. (guides.library.illinoisstate.edu)

Този подход се нарича „латерално четене“: вместо да разглеждате все по-дълбоко непознатия сайт, отваряте други раздели и търсите какво казват надеждни източници за него. Изследователите Сара Макгрю и Джоел Брейкстоун го описват като ключов елемент от оценяването на онлайн информация. (files.eric.ed.gov)

Практически това означава да потърсите:

• кой е издателят или организацията;
• с каква дейност и компетентност е свързан;
• какви интереси и позиции има по темата;
• как други надеждни източници описват работата му. (files.eric.ed.gov)

Не заменяйте една непроверена страница с друга. Латералното четене е полезно само ако източниците, с които правите съпоставката, също са надеждни. (files.eric.ed.gov)

Проверете автора и връзката му с темата

Потърсете името на автора отделно от статията. Проверете дали можете да установите кой е той и каква подготовка или професионален опит има по конкретния въпрос. Насоките за оценяване на онлайн източници поставят акцент върху квалификацията, мотивите и гледната точка на човека или организацията зад информацията. (guides.library.illinoisstate.edu)

Полезен работен въпрос е: „Защо точно този човек е подходящ източник за точно това твърдение?“ В измислен пример автор може да има богат опит в училищното управление, но да коментира тема, за която този опит не е достатъчен. Проверете връзката, вместо да се задоволявате с впечатляващо представяне.

След това се върнете към доказателствата. Биографията помага да оцените източника, но проверката включва и въпроса дали представените данни подкрепят написаното. (files.eric.ed.gov)

Проверете датата и първоначалния контекст

Стар материал, споделен отново, не става автоматично актуална новина. Проверявайте кога е публикуван оригиналът и за кое събитие се отнася. IFLA изрично предупреждава да не приемаме повторното разпространение на стара новина за доказателство за нейната актуалност. (guides.library.illinoisstate.edu)

В примера с училищата запишете отделно датата на съобщението, периода на прекъсване на занятията и датата, на която сте получили публикацията. Ако текстът казва „утре“, заменете думата в бележките си с точната календарна дата, след като я установите.

Проверете също дали заглавието не е отделено от важни уточнения в оригинала. Връщането към първоначалния контекст е част от метода SIFT: спрете, проучете източника, намерете по-надеждно отразяване и проследете твърдението до оригинала. (guides.boisestate.edu)

Проследете доказателството, вместо да броите публикациите

Отворете посочения документ, интервю или изследване. Проверете какво пише там, а не само как го описва преразказът. Насоките на библиотеката на Boise State University препоръчват проследяване на твърденията, цитатите и изображенията до първоначалния им контекст. (guides.boisestate.edu)

За упражнение сравнете тези две измислени формулировки:

• Заглавие: „Всички ученици остават вкъщи“.
• Оригинално съобщение: „Занятията се прекъсват в конкретно училище“.

В такъв случай документът не подкрепя обобщението в заглавието. Няма нужда да решавате дали цялото издание е „добро“ или „лошо“, за да посочите конкретното разминаване.

Потърсете и друго надеждно отразяване на същото твърдение. Въпросът е какви доказателства представя то и откъде идват, а не просто дали повтаря познатото изречение. (guides.boisestate.edu)

Проверете снимката отделно от текста

Снимка от по-старо събитие може да бъде използвана за подкрепа на ново твърдение. Наръчникът на UNESCO за проверка на информация препоръчва обратно търсене по изображение, за да се установи дали съществуват по-ранни негови версии. (unesco.org)

Потърсете изображението и сравнете контекста на намерените публикации: какво събитие описват, къде е заснето и кога. За видео може да се търси по отделен разпознаваем кадър, но това е само част от проверката на произхода и контекста. (unesco.org)

Функцията на Google „About this image“ може да покаже кога търсачката е открила подобно изображение и на кои други страници се среща то. Това е ориентир за историята му онлайн, а не удостоверена дата на заснемане. (support.google.com)

Има важна граница: ако обратното търсене не открие резултати, това не доказва, че изображението е оригинално. UNESCO изрично посочва необходимостта от допълнителни проверки. (unesco.org)

Пример: как да отговорите в семейния чат

Да се върнем към измисленото съобщение за затворените училища. Вместо веднага да го препращате или да обявявате изпращача за невнимателен, можете да напишете:

„Имаш ли връзка към първоначалното съобщение? На тази снимка не виждам дата и не е ясно за кои училища се отнася.“

Ако намерите оригинала и той се отнася за друг период, отговорът може да бъде:

„Намерих съобщението. То е за по-ранен период, така че не потвърждава написаното за утре.“

Ако не успеете да установите произхода, използвайте по-тясна формулировка:

„Не успях да потвърдя това. Засега няма да го препращам като установен факт.“

Това са примерни реплики, а не обещание, че разговорът непременно ще протече спокойно. Целта им е да насочат вниманието към проверимото твърдение, а не към личността на изпращача.

Кратка проверка преди споделяне

Използвайте следния списък като работна бележка, основана на насоките на IFLA и метода SIFT:

• Прочетох ли текста отвъд заглавието?
• Установих ли кой е източникът и кой е авторът?
• Проверих ли датата и първоначалния контекст?
• Отворих ли доказателствата и подкрепят ли те твърдението?
• Потърсих ли надеждно отразяване извън тази страница? (guides.library.illinoisstate.edu)

Не е необходимо всяка проверка да завършва с категорична присъда. Работната ви бележка може просто да гласи: „Тази част е потвърдена; за останалото още нямам достатъчно информация“.